Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Това не съм си го измислил аз – прочел съм го. Но особено в сегашните хейтърски времена все по-често се сещам за него. И ми се струва доста вярно.

Сега - вие имате пълното право да си вярвате, че всичко е просто атоми, молекули и делене на клетки... И така, делейки се клетки, един син на дърводелец и организирана група от 11-12 неграмотни рибари, плюс 2-3 жени са излъгали целия свят. Вярвайте си – не мога да ви спра. Може да прекратим разговора дотук.

Обаче, ако приемем, че горното звучи малко странно дори от гледна точка на логиката, значи нещата в Светото писание може би са истина. Ако са истина, излиза, че сме се запътили нанякъде, а не сме тук просто, за да се наядем, напием и... натаковаме максимално, след което да пукнем, неясно защо.

И много от тези, които са си занимавали главите с това – да го наречем – пътуване, казват, че църквата е корабът, който ни трябва, за да пристигнем.

Знам какво ще кажете: ама те са пияници, гейове, ченгета... А кога ходихте за последно? Или караме просто така – по засилка, щото е по-лесно? Знаете ли, че междувременно за четвърт век отчайваща бездуховност изкласи цяло поколение млади свещеници, които знаят защо са там. И то не е, за да дават гнусни интервюта на Карбовски. И че колкото по-зле става „навън”, толкова повече храмовете в България се пълнят. Идете и вижте, ако не вярвате. И то с все повече хора, които също знаят защо са там, а не да си покажат новите тенденции в козунакопеченето. Това - по повод калпавия „матриал”, изречен от един политик...

Църквата е кораб. Но ние си седим в кръчмата на кея, защото там има пиячка, свири банда, танцуват дами със системни колебания в личната репутация, въобще - там е купонът... И телевизорът дава „Биг брадър”. Да – и това е вариант, но само за хора, които не искат да пристигат никъде.

Ние живеем в парадокс – непрекъснато искаме да виждаме светци около нас, а ние да си правим каквото си искаме. Да мамим, да пиянстваме, да псуваме грозно, да се понадрусваме, когато падне... Е, как ще стане? Заслужаваме ли доверието, за което претендираме – да кацне от небето някой и да ни каже: „Ето ме. Сега ела!” Става и това, но е рядко...

Спомням си, че веднъж написах същия парадокс за лъжите – как все повече хора искат да лъжат на воля, а да чуват все повече истини от околните. Проста математика – не става.

Факт е, че нашият кораб не е в идеална кондиция. Поскърцва. Изранен е от пропагандата на атеистичния режим, от глупостта ни, целият е в кръпки. Но си тръгнал, да кажем, на морски круиз до Венеция. На кораба боцманът, ако е пияница, един от машинното си пада по момчета, а стюардът бърка в общата каса, това интересува ли те? Важно ли е, ако ни откара там, закъдето сме тръгнали, живи и здрави? Напротив - струва ми се по-вероятно, ако възникне критична ситуация и тези хора я овладеят, да тичаме и да ги целуваме с просълзени очи, без да ни пука. Ще им простим, един вид. Ако горим и дойде пожарна, питаме ли пожарникарите един по един дали празнуват Коледа по стария стил, дали не прекаляват с нещо и имат ли пороци? Не. Не мислите ли, че сме в достатъчно критична ситуация, че сме в пожар?... Вижте тази страна и този народ.

Дори обратното – понякога си викам, че присъствието в църквата е неслучайно такова изпитание. Защото е лесно да се изолираш някъде, да нямаш дразнители (нещо, към което все повече от нас се стремят) и да си мислиш, че си ужасно свестен. Като не те провокират. Ама я да видим гнева ти, ако бабата отпред се поизпуска, презрението, ако един отстрани понамирисва и осъждането, ако попът е пийнал? Това не прилича ли на сверяване на духовния часовник – да провериш добродетелите, за които иначе си убеден, че ги имаш, и то в преизобилие. Това е второстепенно, разбира се – църквата основно е мястото за общуване с Христос. Обаче, както Той имал навика да казва: ако не обичаш ближния, когото си видял, как така ще обичаш Бог, Когото не си видял? Ето тогава идва парадоксът, който толкова често се чува: аз нямам нужда от църква, обичам си го Бог и така – от къщи, гледайки в неделя сутрешните блокове. Това е мързел и себичност. Заблуда.

Ти не си в общение с хората, с твоите братя и сестри, не можеш да понесеш срама да се изповядваш, не се причастяваш... Според мен само ти си мислиш, че си добре. Все едно да си добър специалист по нещо си, но навсякъде, където отидеш, да се изпокарваш с екипа за 2 седмици и да се намразвате до смърт. Кой ще те вземе на работа?

Ние доста си падаме по нас. Харесваме си се. Ами тези горните изредени черти какво ги правим? Замитаме ги под килима? Или си оставаме вкъщи и така – нет нерви, нет проблем...

Казваме: ама аз чат-пат помагам на бедните, гледам да не кръшкам много, да не съм зъл... Проблемът е, че ние искаме да доплаваме не къде да е, а в рая. Сигурно има и други варианти – със сал, на някоя дъска или с надуваема лодка... Може и да стане, не знам. Както, ако искаш да отидеш до Мездра с влак, просто отиваш с влак. Може и пеш по релсите, ама е по-трудно.

Така и с нашето пътуване към съвършенството. С кораба е по-лесно. Той затова е направен.

Всички се ползваме с удоволствие от цивилизационните придобивки. А сещаме ли се, че когато само Христос и християнството – никой друг, преди векове помогнали на един малък континент да се „изстреля” на върха като култура, наука, изкуства, буквално да завладее света – дали тогава сред поповете също не е имало ужасни развратници, маргинали, крадци? И дали политиците са били с по-високи морални ценности от днешните? Не ми се вярва – просто народът преобладаващо като процент е бил благочестив. И затова системата е „сработила”. Благочестив - помним ли тази дума? Има я... Масата народ. И това ни затваря устата да се оправдаваме с бедността, защото не са били по-имотни от нас сега. Благочестието и християнските порядки са държали като котва нещата, за да са каквито трябва.

Пак казвам: това са си само мои мисли, не ви карам да ми ги харесвате и споделяте – и във философския смисъл, и във фейсбукския...

Дали сега от ада, който ни се случва, не нараства отново процентът от хора, които наистина се обръщат към духовното. Прозират, че притежаването на новия айфон 6 няма как да оправи живота ти, щом като това не са постигнали айфон 5 и предшестващите... Хора, имащи желание да се почистят, макар и с всичките си кусури, се качват на кораба и казват: „Откарай ме някъде другаде. На по-добро място. При Господ. Не мога повече да я карам така...” 

Хич не ви и карам да посещавате църква. Пълно е с хора, които ви карат. А и не смятам, че е много смислено – това е толкова интимно и лично решение, ако е истинско, че другото е просто изнасилване. Ако избираш с кого ще си легнеш тая нощ, това е важно решение - какво ще правиш с тялото си. А това, за което говоря, е още по-важно - какво ще правиш с другото, с душата си. Няма как да стане насила. Единствено мога да кажа защо аз се старая да посещавам. И защо, откакто го правя, ми е по-добре от преди. Е, вярно, че съм изпуснал доста сутрешни блокове по телевизията в неделя... Но не ми се изпуска Корабът. Никой не ми е обещавал, че изобщо ще има следващ курс.

Разбира се и в тоя круиз има менте оферти. Някакви гурувци, брамани, Муун(ч)овци - всякакви тарикати, които могат освен парите, да ви отнемат и живота. Някакви автотренинги, дето, ако се усмихваш позитивно – детето на комшията ще оздравее от левкимията...  Има го и това - точно като офертите в интернет: плащаш,  но 5-звездният „рай” се оказва избушена кочина с отлепени тапети и хлебарки зад тях. Чистотата, която търсиш да те облее, капе от ръждив душ, и то само понякога, духовният ол инклузив включва само боб с наденица, а релаксиращите плажове се оказват ръбест камънак... Ама има ли някой да е спрял да ходи на почивки заради това? Прецакали са ме 1 , 2 , 3 пъти и решавам: спирам да търся, до края на живота си ще си седя в опушената кантора, в малката бакалия, която въртя, в офиса... Няма да търся хубавото. Така звучи странно, нали? Каква е разликата с това, което казахме – ако в котелното на кораба работят един, двама, 5 пияници, няма да се кача на този круиз...

Да помислим и за това – защо, като ни се случи някакво нещастие, лична трагедия, тежка болест, мнозина от нас веднага тичат в църквата? Не може ли да избегнем „трудния” начин и да не се налага нещастието да ни привежда там? Спомням си за едно интервю на бившия шеф на КАТ Алекси Кесяков – за енергията, която се влага преди и след едно ПТП, катастрофа. Когато белята стане, ще изкопаем земята за доктори, адвокати, съдии, връзки – да оздравеем, да не влезем в затвора. И той тогава попита нещо много просто - защо тая енергия да не я вложим преди катастрофата. Като разум, внимателно шофиране, грижа за безопасността. И тогава катастрофа често няма. Мисля, че същото е и с довеждането ни „по трудния начин” в църквата.

При все, че Бог ясно е казал – ако има нещо наистина наше, това не са имотите, не са здравето, не са дори децата ни (защото ти не знаеш чудото, което ги създава) – това е само свободната ни воля. И Той не те натиска. Ти избираш за себе си – дали да караш със 140 км/ч в завоя, или да си разумен. Същото е и с кораба на църквата – дали ще се качиш, или ще си останеш завинаги в бара на пристанището, си е чисто твоя работа.

Ключови думи

Коментари

Милена

Господ е дал на всеки свободна воля - който иска с Кораба, който иска да плува, пък да видим кой докъде ще стигне. Аз предпочитам да имам Капитан, който да ме води по пътя ми, че подводни течения много, а и не са безопасни за самотни плувци, пък било то и "професионалисти"... Прекрасен текст!

Митко

В последно време, изпитанията са огромни! Това, което те изважда от релси, точно то се случва...нужна е вяра и смирение! Молитва! Сам няма как да се справиш...просто трябва да се помолиш!

Защо?

Г-жо Стефке Миланова, защо ни тровите с тъпите си коментарчета в неделния слънчев ден?

Erol Rashkov

Kak mozhe da obishdate cerkvata?

Павлович

Това за малкия континент, изстрелването и ролята на църквата е текстче за хора с ниска обща култура. Малката душица винаги ще се почувства спокойна в църквата. Но няма нужда да пробутва детските си размисли, а още повече да ги нарича проповед!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.