Точно 4953 лева е бил средният годишен доход на хората в България през миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите и разходите през 2015 г. Подобна сума едва ли е повод за каквато и да е гордост. Получават се средно по 412 лева месечно на човек - по-малко от минималната работна заплата. Обяснението е, че в осреднените данни влиза все по-многобройната армия от пенсионери със символични доходи и младежи и деца, които не работят.

Всъщност според данните на НСИ колкото и нисък да е средният доход у нас, то той се е увеличил с 2,9 процента спрямо 2014 г. А ръстът за последните години е 2,2 пъти. През 2004 г. всеки нашенец е получавал средно по едва 2298 лева. 

Разбира се оттогава насам и цените много са се променили. Затова е добре да се види и как се е променила покупателната способност. 

НСИ публикува любопитна сравнителна таблица за подбрани хранителни продукти. Ако я гледаме, то би следвало вече да гоним Швейцария на Балканите.

Ето списъка на ведомството:

От таблицата излиза, че в случай че жизненият ни стандарт се измерва в кокоши яйца, то покупателната способност на хората в България наистина се е удвоила. С едногодишният доход на един българин през 2004 г., когато ЕС все още ни беше мираж, са могли да се купят само 11 456 яйца, докато през м. г. той е стигал за цели 22 209 яйца.  "Забогатяването" на нашенеца излиза двойно и ако го смятаме през цената на пилешкото месо и свинското. 

Но ако се гледа друга традиционна храна у нас - зрелия фасул, то почти не сме мръднали през последните 12 години. Годишната заплата през 2004 г. е стигала за покупката на 1118 килограма боб, а тази през м. г. - за 1172 кг. Увеличението на покупателната способност, изжислена във фасул, е под 5%.

Разбира се всякакви подобни сметки нямат почти нищо общо с действителността по ред причини. Най-важната от тях е, че никой българин не може да изяде нито 22 000 яйца, нито 1172 килограма боб на година. Ще трябва да задели пари и за редица други неща.

Отделно от това потребителските разходи са различни. През 2004 г. почти 40 процента от домакинските бюджети са отивали за храна, докато сега делът им е малко над 30%. В същото време днес плащаме много повече средства за транспорт, данъци, здравеопазване, образование и поддръжка на дома, показват данните на националната статистика.

Съвсем отделен е въпросът, че поскъпването на хранителните стоки изостава много от редица други разходи, което поставя въпроса защо от НСИ са избрали за илюстрация на покупателната способност точно този списък от продукти. 

По същата логика, ако подобна сметка се направи не с яйца, свинско и пилешко, а с алкохол, цигари и горива, то изводът няма да е друг, а че българинът не само, че не е забогатял двойно, а всъщност е обеднял и то много през последните години.

Получава се малко като в стария виц: един яде зеле, друг пиле, а средностатистически двамата са яли пиле със зеле.