След свой пленум завчера Върховният касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд (КС) искане да бъде обявена противоконституционността на разпоредбите на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съобщиха от съда.

За какво става въпрос?

Върховните съдии са приели становище, че и алинея 1 от същия чл. 230 е противоконституционна, но е изключена от искането, тъй като за нея има вече висящо конституционно дело.

Текстът на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ предвижда когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет (ВСС) да го отстрани временно от длъжност до приключване на наказателното производство.

Това означава, че при всяко привличане като обвиняем, ВСС отстранява лицето от длъжност. Същото отстраняване, но при условията на оперативна самостоятелност за ВСС, предвижда и ал. 2, когато срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер.

„Временното отстраняване от длъжност до приключването на наказателното производство може да се окаже с необоснована продължителност по отношение на трудовите и свързаните с тях права” – категорични са върховните съдии.

Те допълват, че през периода на отстраняване магистратът не получава трудово възнаграждение и не може да изпълнява друга трудова или служебна функция, тъй като магистратското правоотношение съществува. По този начин той е лишен от правото да работи, за да се издържа. Периодът не се зачита за трудов и осигурителен стаж и законът не предвижда възможност магистратът поне сам да внася осигурителни вноски. Той не може да въздейства върху продължителността на отстраняването.

Според съдиите всички тези тежки последици надвишават целите на въпросние член от ЗСВ и са в противоречие с Конституцията, която постановява, че гражданите имат право на труд, на обществено осигуряване и социално подпомагане.

Законът за съдебната власт не предвижда и дължимата съгласно конституцията съдебна защита срещу отстраняване от длъжност извън разумния срок.

„Нарушен е принципът на правната сигурност и защита от произвол” – пишат съдиите. 

Според разпоредбата на алинея 3 от същия член на закона, искането за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател се прави от главния прокурор.

Напомняйки конституционно определените правомощия на главния прокурор и на прокуратурата, в искането на ВКС се казва и че с тълкувателно решение от 2010 г. на КС е изведена противоконституционността на всяка норма от закон, с която се дават или отнемат правомощия на всички конституционно установени държавни органи.

Съдиите пишат:

„Главният прокурор и прокуратурата са конституционно установени държавни органи. Член 230, ал. 3 от ЗСВ създава за главния прокурор правомощие, а оттук – и задължение, което не произтича нито от чл. 126, ал. 2, нито от чл. 127 от Конституцията на Република България. Следователно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 от ЗСВ е противоконституционна”.

Съгласно алинея 4, в случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Върховните съдии атакуват и нея със забележката, че влезлият в сила съдебен акт, с който на съдия, прокурор или следовател е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, по последици става равносилен на акт на Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на магистрата.

Нормата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ изключва възможността съдия, прокурор или следовател да бъде освободен от длъжност при подаване на оставка, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.

Подаването на оставка е безусловно конституционно основание за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател. „Противоконституционен е всеки закон, който въвежда допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение - категорични са върховните съдии.