Докато Бразилия се тресе от огромен корупционен скандал, нека погледнем как се справя светът с честността.

 

Много може да се научи за политиката на една страна, ако разгледате отблизо нейните корупционни скандали. Кой кого разследва? Какво разследващите се надяват да постигнат? И какво ни казват разследванията за баланса между властите в една страна? Тези пет факта дават примери и отговори.

 

БРАЗИЛИЯ

 

Корупционният скандал в Бразилия, който изглежда е на ръба да събори президента на страната, е около държавния петролен гигант „Петробраз“. Миналия март високопоставен представител на компанията призна, че уреждали договори срещу подкупи, някои от които са били отклонявани към партийни черни каси. Настоящият президент Дилма Русеф е била министър на енергетиката и председател на борда на „Петробраз“ по времето, когато са отклонявани парите, въпреки че все още няма директни обвинения или съмнения срещу нея.

 

Но рейтингът й на одобрение от само 21,8 процента говори, че повечето бразилци я свързват с аферата – 55,6% от гражданите искат тя да бъде свалена от поста. Бившият президент и политически покровител на Русеф Луиз Инасио Лула да Силва скоро бе задържан за разпит от полицията. Десетки политици в момента се разследват, повечето от които са от партията на Русеф. Това е страна с дълга история на корупцията по високите етажи: четири от пет живи президенти в момента се разследват за едно или друго.


Напрежението се покачва и близо 3 милиона бразилци излязоха на улицата. Подобно социално недоволство би трябвало да е тревожен знак за икономиката на страната, но бразилският фондов пазар се покачи с 18% след новините за задържането на Лула и спекулациите за импийчмънт на президентката Дилма Русеф – тези спекулации само се засилват след новините, че Русеф е предложила поста на началник на кабинета си, за да му осигури имунитет срещу разследване. (междувременно съдът блокира назначението на Лула – б.р.)

 

И това е основната поука: Бразилия е страна с истински независимо и овластено правосъдие, което е способно да контролира дори хора от най-високите етажи на властта. Антикорупционните действия могат да създадат политически хаос в краткосрочен план, но те помагат дългосрочно на страната, ако осветяването се използва правилно като дезинфектант.

 

МАЛАЙЗИЯ

 

Не е такъв случаят с Малайзия. През 2009 година малайзийският премиер Наджиб Разак създаде суверенния фонд „1Malaysia Development Berhad“, за да помогне на страната да привлече чужди инвестиции и да подкрепи икономиката. Накратко, до 2015 година фондът дължеше на инвеститорите 11 милиарда долара. Разследването на държавния фонд разкри, че 681 милиона долара се озовали в личната сметка на Наджиб Разак. Премиерът обясни, че парите са „подарък“ от Саудитското кралско семейство, а 620 милиона от тях вече бил върнал. Преди две седмици разследването разкри, че общата сума на отклонените към Наджиб Разак пари достигат 1 милиард долара.

 

Малайзия на практика е еднопартийна страна. Всичките шестима премиери след обявяването на независимостта са от Обединената Малайска Национална Организация. Затова Наджиб дължи кариерата си не на народа, а това е добра новина за човек, който има одобрението само на 23% от избирателите – най-ниският рейтинг досега. Той е прекарал последните пет години на позицията си в партията, включително и последната година от избухването на скандала с фонда. Малайзия е пример за това как антикорупционните действия могат да бъдат неефективни в страни с една партия и със слаби институции.

 

 

 

ЮЖНА АФРИКА

 

На другия край на света Южна Африка е почти в същото положение. Точно както и Наджиб, президентът на Южна Африка Джейкъб Зума е преследван от години от обвинения в корупция. Наскоро Зума бе обвинен за злоупотреба с пари на данъкоплатците за „укрепване на сигурността“ в личната му резиденция. Става дума за изграждането на амфитеатър, басейн и убежище, защото нищо не се знае. В момента съдът провежда изслушвания, за да се произнесе по 783 – това е вярното число – обвинения в корупция срещу него, включително отчисления от оръжейни сделки. Но както и при Наджиб, властта на Зума се основава на контрола му върху партията, а не идва директно от народа – само 36% от южноафриканците одобряват работата на Зума през 2016 година, в сравнение с 64% през 2011. Не очаквайте антикорупционните действия в Южна Африка да постигнат нещо, защото това е страна, в която разследващите са овластени да осветяват обвиненията си, но не и да постигат нещо повече. Вероятно Зума ще оцелее до края на мандата си през 2019 година.

 

 

КИТАЙ

 

В Китай самият лидер води разследванията. Президентът Си Дзинпин оглави мащабна антикорупционна кампания с акцент върху пресичинето на разхищението на държавните пари. През последните три години наказания бяха наложени на 750 хиляди – отново числото е вярно – партийни членове. Екипите за разследване на корупцията бяха удвоени в последните години и бяха подкрепени от народа – от 2013 година насам инспекторите са получили над 270 хиляди сигнала от китайското общество. Пекин дори откри онлайн платформа за подаване на сигнали.

 

Разбира се, че антикорупционният щурм е в полза на президента Си. Вместо да се заеме с истинския проблем с корупцията, кампанията цели да възстанови общественото доверие в управляващата партия във време, когато икономиката се забавя. Тя също помага на президента да отстрани своите политически опоненти в навечерието на предстоящата следващата година смяна във властта – пет от седемте члена на Политбюро трябва да бъдат сменени.

 

РУСИЯ

 

Кремъл държи под контрол проблема с корупцията в Русия. Поне това знаят 90 процента от руснаците, които научават новините от контролираните от държавата медии. В момента рейтингът на одобрение на Владимир Путин е 83%, т.е. посланието изглежда да работи. Но независимите от Кремъл източници разказват различна история. „Фрийдъм хаус“ поставя индекс 6,75 на Русия като най-ниско в скалата е 1, а най-високо – 7, което означава „най-корумпирана“. В тази страна разследванията за корупция са инструмент, с който една политическа/бизнес фракция изтласква друга. Подобни разследвания не заздравяват нито държавата, нито икономиката й.