Наш кореспондент

Тампа, Флорида – Шефът на Сената на САЩ, републиканецът Мич Маконъл отхвърли кандидатурата за Върховния съд на САЩ на апелативния магистрат Мерик Гарланд, съобщи изданието „Дъ хил“. Маконъл, който е водач на републиканското мнозинство в горната камара на Конгреса, изложи в слово аргумента си, че вакантното място трябва да бъде попълнено от личност, която е посочена от следващия президент на САЩ.

Гарланд е известен като либерален съдия, който е върл враг на Асоциацията на притежателите на огнестрелни оръжия. Той бе посочен от Обама за важното девето балансьорско место във Върховния съд на САЩ. Преди това то бе заемано цели 25 години от консерватора Антънин Скалия, починал внезапно през февруари т.г.

Маконъл се опря в аргументите си на т.нар „Правило Байдън“. През 1992 г сенаторът демократ Джо Байдън, който сега е вицепрезидент на САЩ, защити правото на народа да избере президент, който да предложи кандидат за Върховния съд.

„Въпросът тук не е за номинацията, а за основния принцип. Според Конституцията на САЩ сегашният президент има правото да предложи свой избраник. Сенатът пък има също право да го добри или отхвърли“, заяви Маконъл.

Обама представи 63-годишния Гарланд, който е от дълго време в съдебната система, като „един от най-будните правни мозъци“, заслужаващ да участва в пълни слушания и гласуване. Президентът призова доминирания от републиканците Сенат да не създава враждебен партиен политически климат и да проваля кандидатурата на един „сериозен човек“.

Гарланд бе назначен за магистрат от президента Бил Клинтън през 1995 г. Процедурата по утвърждаването му за окръжния апелативен съд във Федерален окръг Колумбия е имала подкрепата на двете партии, но се проточва цели две години. Той получава поста през 1997 г. Магистратът идва от еврейско семейство на преселници, напуснали Източна Европа заради антисемитските погроми по време на съветската власт в Латвия през 20-те години на XX век.

Мерик Гарланд е роден на 13 ноември 1952 г. в Чикаго. Завършил е право в Харвард. Женен е за родената през 1987 г. Лин Розенман и има две дъщери - Ребека и Джесика.

Ако Гарланд бъде назначен, той ще наклони баланса на Върховния съд към либералния полюс. Въпреки това той не е смятан за крайно либерален. Той си спечели репутацията на центрист по-специално по казуси, свързани с наказателното право и националната сигурност. Въпреки това се очаква той да държи линията на демократите по въпроси като абортите и ограниченията върху огнестрелните оръжия.

В сегашния напрегнат предизборен политически климат Гарланд има малък шанс да бъде утвърден, коментира Ройтерс. Представители на републиканците заявиха, че нямат намерение да обсъждат неговата кандидатура. Освен това те са създали специална политическа група, която е получила 2 милиона долара, за да оркестрира негативна кампания в пресата срещу Мерик Гарланд, съобщи „Вашингтон таймс“.

Демократите обаче изглеждат решени да прокламират за него в щати, където републиканците се страхуват да не бъдат обвинени в партизанщина, защото са опозиция на човека на Обама.

Президентът това рискува да се сблъска с опозицията на хора от низините на собствената му партия. Привържениците на т.нар прогресивно крило и защитници на гражданските права, настояват важният юридически пост да бъде зает от жена с афроамерикански произход. Затова първоначално за кандидат бе спрягана Лорета Линч, която е министър на правосъдието в кабинета на Обама. Други от противниците на кандидатурата на Гарланд посочват, че той би бил на второ място по старост след назначения през 1971 г 64-годишен магистрат Люис Пауъл.

Коментаторите предричат, че Обама едва ли ще се откаже лесно от идеята си да вкара Мерик Гарланд във Върховния съд. Президентът, който има още 9 месеца в Белия дом, обаче е обречен да загуби една от последните големи политически битки. Не само консерваторите от Републиканската партия, но и видни специалисти по конституционно право, посочват, че на вакантния пост в най-висшия юридически орган трябва да бъде назначен твърд защитник на основния закон на страната. Те критикуват Барак Обама, че се опитвал да пренебрегва конституцията като прескача Конгреса по важни въпроси и налага властта на Белия дом чрез изпълнителни заповеди.