100-тен брой на предаването.

Доц. д-р Светлана Иванова - В навечерието на 3 март, на нашия национален празник ние започваме нашия разговор, както казва нашата учителка проф. Цветана Георгиева, за 20 генерации българи, които са живели в тази Османска империя. Да отдадем дан на живота на тези хора в тази огромна държава, вкопчени в своята земя, свързани със своята прекрасна природа - една връзка, която никога не е била нарушена. Носители на една стара аграрна цивилизация, която им е позволила не да влачат жалко съществувание в тази империя, а да натрупат потенциал, пренасяйки името българи през всичките тези векове, оставили ни доказателства презз всичкит тези векове, че не са забравили своето българско царство и не са загубили желанието, мечтата да си го върнат. накрая да успеят. Да си спомним за тях като едни достойни хора.

Разполагаме с огромен изворов материал. Като мине епохата на завоеванието, когато наитсина българи са били отвличани в робство и разпородавани по, за съжаление, европейските робси пазари на евриопейските християнски държави, след това българите се превръщат в поданици на османкста империя, известната рая. Българите, турците, арменците, евреите, ромите, сърбите и всички останали. Рая е стадо, поданиците на османската империя, лично сводбони мюсюлмани и християни, които работят непрестижно и плащат данъци. С престижните работи се занимава османската върхушка. Тя служи на султана, получава от хазната, мре за султана, моли се за султана и не плаща данъци. Имало е роби по нашите земи, но те не са били българи. Това са хора, чужди на нашата земя, христояни, представители на съседните християнски народи, там  където османската империя воюва, но не само. В османската държава съществува огромен бизнес с роби. Това не би трябвлаод а са хора от раята, данъкоплатци. Заробването на един раетски селянин ознчава унщожението на един платец.

Българинът е собственик на дворното си място - един приличен имот. Но там, където са му нивите това е държавната земя. Той я владее с един документ - тапия. С тази тапия той си гарантира правовладелческите права върху тази земя. Единствено по незаконен път може да бъде изместен от тази земя ако редовно я обработва и си плаща данъците. Тук няма никаква идилия. Работиш заради децата си, плащаш данъци и теиз данъци постоянно растат. Това означав,а че ти все повече работиш и все повече добиваш. Но същевременно вързката на българския селянин с неговата земя не се прекъсва. Дори турчина, агата, който иска да се сдобие със земя, той започва да я владее с тапия като обикновен раетски селянин, защото това е, което може да остави реално на сина си . Това са т.нар. чифлици. Това е едно от интересните доказателства колко ценна е тази правоспособност на селянина върху земята.

 

Проф. Христо Матанов - В Босна прословутия кръвен данък е разпространен и върху мюсюлманското население. Ситуацията е разностранна, Има случаи, когато бълагрите от едно село казват "ако ни увеличавате данъдеите ще се разбягаме", има други, които се съдят за неплатени данъци. В действителността има всичко. Животът е разнообразен. Едно е XV в., едно е XVI в. Българските книжовници - Владислав Граматик и Димитър Кантакузин -говрят за голяма мъка и запустение веднага след завоеванието - края на XIV и началото на XV в. След това говорят за известно успокоение по времето на Мехмед II. Тогава започва да съществува империята, след като е завладяла истинската имерпска столица.

Османската империя не променя характера на данъчната система. Тя си остава такава, каквато е още в римско-византийската империя. Джизието е поголовен данък, който българите познават под названието димнина или капникон. Това е поголовен данък, с който те са запознати. Идилия не можем да търсим, нито някаква ежедневна репресия. Ние трябва да намерим някакво средно положение.

В Османската империя има робство по принцип в определени райони - в Северна Африка, Кримските татари - руско-украинските степи. Има сексуално робство - кавказки жени, африкански жени. амеирканският посланик споменава за продажба на роби по време на Първата световна война. В последните десетилетия преди Освобождението, особено с идването на татарочеркези от Крим и от Кавказ тези случаи много се увеличават. Иван Хаджийски пише, интервюирайки последните участници в Априлското въстание. Те казват - една от основните причини за вдигането на въстанието беше идването на черкезите и татарите, защото те поробваха, отвличаха и т.н.

Да не бъркаме класическия османски период с последните векове на османската власт в българсктие земи XVIII и XIX в. е повсеместно разпадане имперските стуркутир, повсеместно беззаконие, кърджалисйски времена, опити за реформи неуспешни. Едното е различно от другото, това са две различни държави. Това дори турските колеги го признават - че империята през XVIII и XIX в. се разпада, управлява лошо своите поданици и те имат пълното основание да са недоволни от нея.

 

Доц. д-р Олга Тодорова - Нещастието на българите е, че са именно първите на Балканите, които попадат изцяло под османска власт. Това може би предопределя и по-особената съдба на България. Тези кервани роби, за котио говорят всички пътешественици, които са преминали през нашите земи XVI и XVII в. не са българи. Това са военнопленици или хора, отвлечени от граничните територии или хора, които са закупени по робските средиземноморски пазари. След средата на XV в. българите престават да бъдат роби и стават поданици, данъкоплатци. Имало е случаи на заробване. Но това са криминални случаи, те се преследват от закона. Жертви на подобни отвличания и заробвания стават не само християни, а и мюсюлмани. Шериатът допуска, позволява, насърчава като наказателна мярка заробването на поданици само, когато те се разбунтиват срещу султана. Имаме примери за такива заробвания след въстанията или когато българското населени оказва помощ на чужди войски по време на войни. Тогава следва репресията.

 

Доц. д-р Стефка Първева - Много труд, с обич и стремеж към натрупване и обработване на повече земя  и получаване на повече излишъци, които биват инвестирани отново в стопанството . Но през цялото време българинът се е трудил и се е трудил на собствената си земя.

Проблемът за собственоста на българите в Османската империя най-добре отговаря на въпроса роб ли е бил българинът или поданик на чуждата държава. Както според османския закон, така и посред практиката всички българи, както и всички мюсюлмани от категорията на раята, са били абсолютни собственици на къщата си, на добитъка си, на лозето, на овощната и зеленчуковата градина, разположени в близост до неговата къща или в землището на селото. Не така стоял въпроса с орните му земи, които били наричани бащина. Тяхната върховна собственост била на държавата, а селянинът имал само владелчески права върху тази земя. но те му давали правото да обработва, да плодоползва и да я предава в наследство безусловно на собствения си син. Той нямал право да я купува и продав,а нямал право да я залага за дългове, нямал право да я дарява. Но ако я остави необработена повече от три години държавата му я отнемала и я давала на друг собственик. Селянинът имал право да си купува правото за владение на земя. Изворите от XVII в. показват един много изявен интерес към трупане на повече земя от бълагрския селянин. В Одринсктие села от средата на XVII в. 30% от селското население обработва между 2 и 12 бащини, това е площ от 200 до 1200 декара. И това е било в способностите на българския селянин да го направи.

Да представя образа един селянин от софийските села. Имам предвди Цоно, син на на Тодор, който живее в с. Доброславци и който починал през 1617 г. Роднините на този човек решили да отидат в кадийския съд и да опищат наследството му и след това да го разделят помежду си. Благодарение на този опис знаем, че в двора на къщата си този човек отглеждал два чифта волове, три коня, с малки жребчета, три крави и две биволици още 30 глави овце. Този селянин от с. Доброславци работел и бил собственик на 5 дка лозе, реколтата от които му позволила да напълни 60 делви и други две бъчви с вино. Но най-важният имот били двете му бащини с орни земи, от които той събрал зърно в количество повече от 5 тона. Тези 5 тона оставали за прехраната на неговото семейство и за продажбата на зърното на пазара, за да си осигури заплащането на паричните данъци. Това зърно е останало след като той вече е платил данъците. Това е един от не най-богатите селяни българи, за които четем в документите.

Робите са една маргинална група в османското общество, на фона на поданиците от всичи народности в Османската империя.

 

Проф. д-р Пламен Митев - За жалост, по различни причини ние имаме не само нещастието да бъдем първия народ, който попада изцяло под властта на османлиите, но и сме последния балкански народ, като изключим албанците, който получава възможност за възстановяване на своята държавност. И като чели това оставя много сериозен белег не само върху онези 20 поколения, но и върху всички останали поколения след Освобождението.Част от тази народопсихология, която сме си сформирали през тези 5 столетия, опитвайки се да оцелеем в една чужда държава по някакъв начин оставя своя отпечатък и върху днешния начин на мислене, днешното ни обществено поведение, на днешения ни морал.

Когато говорим за робство то не трябва да бъде разглеждано единствено и само като физическо робство. Много по-сериозно е духовното усещане за робство, което поколение след поколение се предава на българите. Взимайки предвид фактологията от Възраждането бих посочил като примери за заробване не на една, не на две българки, а на десетки такива казуси, когато става дума за поведението на придошлите нови заселници мюсюлмани било от групата на кримските татари, било най-вече от групата на черкезите, които след Кримската война в определни райони се държат по такъв начин, както са се държали османлиите в края на XIV и началото на XV в. Пропищява мало и голямо. Не само християни, а дори и мюсюлманите пропищяват. 

 

44.23