ДЕЙВИД КАМЕРЪН,

премиер на Великобритания

На 23 юни (б.р. – дата на референдума за излизане на Великобритания от ЕС) няма да бъде заложено нищо по-малко от бъдещето на нашата страна. Ако гласувате за оставане в Европа, аз мога ясно да опиша какво подкрепяте. Нашите търговски връзки с реформирана Европа и широкия свят ще нараснат. Ще продължим да работим със съседите ни, за да бъде страната ни по-сигурна. Великобритания ще продължи да помага за определянето на правилата на пазар с 500 милиона потребители и ще има глас за бъдещето на континента, с който сме свързани географски. Това е картината при оставане – позитивна и ясна.

От друга страна, когато хората, подкрепящи излизане от ЕС, бъдат попитани как ще изглеждат нещата извън съюза, те стават извънредно несигурни. Не е редно да настояваш, че всичко ще бъде наред, когато са заложени работни места и бъдещето на страната ни. Затова днес искам да задам някои конкретни въпроси на тези, които искат да напуснем Европейският съюз. Те не дължат отговор на мен, а на всички нас, защото в момента предлагат скок в тъмното.

Първият въпрос е какви ще са търговските отношения на Великобритания и Европа след напускането?

Всяка страна извън ЕС, на която е гарантиран пълен достъп до Единния пазар, трябва да плаща за това на съюза и да приема свободното движение на хора, но няма думата при определянето на правилата за управление на тези неща. Попитайте Норвегия (б.р. – която не е член на ЕС). Те внасят в съюза горе-долу същите средства на глава от населението, каквито внася и Великобритания, а приемат два пъти повече работещи мигранти от европейските страни. В следващия момент, нямат думата в Европейският съвет. Друг вариант е договарянето на споразумение за свободна търговия с ЕС, каквото имат Канада, Швейцария или Турция. Никое от споразуменията с тези страни обаче не може да се сравнява с участието на Единния пазар. За тях това не е проблем. Около една десета от износа на Канада е за Европа. При нас, половината от износа е за Европа. Допълнително, когато влезе в сила, споразумението с Канада ще предлага по-малко достъп до услуги, отколкото ние имаме в момента. А този сектор представлява ¾ от нашата икономика.

Какво ще означава това за британските работни места в търговията, застраховането и креативните индустрии?

Последният вариант е да се осланяме на връзки чрез Световната търговска организация. Това обаче може да осакати нашите предприятия, тъй като ще трябва да приемем тарифи за износ, които са с до 50% по-високи. Вторият въпрос е колко време ще е нужно, за да се създадат нови отношения и каква ще е несигурността през това време за семейства и бизнеси? На Швейцария беше нужно десетилетие, за да договори сегашните си отношения с Европа. На Канада бяха нужни 7 години, но тяхното споразумение още не е в сила. Според привържениците на излизането, трябва просто да подпишем търговски сделки с други части на света. Доколко обаче Индия, Китай и Бразилия ще са готови на такива договори, при положение че не са наясно какви са новите ни отношения с Европа? Докато тази препирня продължава, ще има огромна несигурност, която ще засегне инвестициите, търговията, а в крайна сметка и работното Ви място, цените на купуваните от Вас продукти и семейните Ви финанси. Третият въпрос е свързан със сигурността. Днес Великобритания има редица споразумения с нашите европейски съседи – Европейската заповед за арест, достъп до европейски криминални досиета и споделена информация, с цел предотвратяване влизането на терористи в нашата страна.

Кметът на Лондон Борис Джонсън е сред най-влиятелните личности на Острова, които се обявиха за излизане на Великобритания от ЕС.

Тези, които искат напускане, подкрепят ли тази мрежа на съдействие в сферата на сигурността? Ако ли не, те трябва да кажат как ще гарантираме безопасността на хората. Предлагат ли отделни споразумения с всяка от 27-те страни? Колко време ще отнеме това? Или предлагат договорка с ЕС, така че всички тези положения да останат валидни? Това със сигурност ще означава да сме подвластни на правила, които не можем да определяме. Точно обратното на суверенитет. Четвърто, има по-голям въпрос относно ролята ни в света.

Ще бъде ли Великобритания по-способна извън ЕС?

Разбира се, ние сме силна страна. Имаме 5-тата най-голяма икономика в света. Имаме силни въоръжени сили. Помислете обаче за заплахите през последните години – вероятността да видим ядрен Иран, руската агресия в Украйна, огромното въздействие на миграционната криза, отровното влияние на ислямисткия екстремизъм и тероризъм. Европейските страни трябва да работят заедно, за да се справят с тях. Благодарение на ЕС, Великобритания участваше в насочването на общия отговор. Тези въпроси ще са налични дори да напуснем съюза. Това не означава, че не можем да работим с НАТО или САЩ, но има причина всички наши съюзници в НАТО да искат да останем в ЕС. Те ясно виждат, че нашето членство увеличава националната ни сила и че сега не е момент за разединение на Западните страни.

Като имате тези въпроси предвид, също помислете за процеса по напускане на Европейския съюз, установен чрез чл. 50 на Европейския договор.

Гласуване за напускане ще стартира двугодишно договаряне на условията за излизане. Ако той се окаже недостатъчен, 27-те страни ще трябва да одобрят увеличаване на периода или директно се връщаме към базовите условия. Това означава моментално прекратяване на достъпа ни до Единния пазар и споразуменията ни за свободна търговия с различни региони на света. Преди една година, предизборният манифест на Консервативната партия съдържаше ясно обещание – гарантиране на сигурността на всяко равнище на Вашия живот. Великобритания е добре. Икономиката ни расте, а безработицата спадна до рекордно ниски нива. При положение, че ще рискуваме всичко това, то трябва да сме абсолютно сигурни, че положението в нашата страна ще е по-добро извън ЕС, отколкото е в момента.

У мен няма съмнение, че единственото сигурно нещо при излизане от Европейският съюз е несигурността. Напускането на Европа е изпълнено с риск. Риск за нашата икономика, понеже излизането може да доведе до натиск върху паунда, лихвените проценти и икономическия растеж. Риск за взаимодействието в справянето с престъпността и въпросите на сигурността. Риск за репутацията ни на силна държава, която е в сърцевината на най-важните световни институции. При толкова много дупки в сценария за излизане, изборът е между голямата несигурност и по-велика Великобритания (б.р. – на англ. изречението съдържа игра на думи – “great unknown and a greater Britain”).

Гласуването за напускане е хазартният риск на века. Докато хвърляме заровете, на масата ще е заложено бъдещето на децата ни.

Статията на британския премиер Дейвид Камерън, част от кампанията му за оставане на Великобритания в ЕС, е публикувана във вестник „Телеграф”, препечатваме я от БГНЕС.