Преди броени дни лидерът на ДСБ Радан Кънев поиска оставката на транспортния министър Ивайло Московски заради отпадането от списъка за европейско финансиране на строителството на жп линията София-Видин. За това трасе се говори от няколко петилетки, държавата харчи щедро милиони евро от ЕС и бюджета за проектни проучвания - включително и сегашното правителство, а жп линията за северозапада си стои само като несбъднат и все по-далечен блян. Както и обещанието между двата града да се пътува за по-малко от три часа, което от своя страна обрича регионите на Видин и Монтана на още по-сериозно обезлюдяване и икономическо изоставане. Напук на декларациите на кабинета, че ще има специални програми за развитие на Северозападна България.

"И все пак този път автобусното лоби не е за бой, а този жп проект към днешна дата е напълно необоснован от икономическа гледна точка", казва председателят на Асоциацията на българските железопътни превозвачи и бивш шеф на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" доцент Симеон Ананиев.

Той трудно може да бъде заподозрян в симпатии към политиката на ГЕРБ, тъй като бе освободен от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по време на първия управленски мандат на Бойко Борисов, а освен това членува в БСП.

Ето и цялото мнение на доц. Симеон Ананиев:

Жп линията София – Видин не може да бъде проект за европейска свързаност, защото няма какво свързване да се финансира. Структурата на бъдещите транспорти не са транспортните коридори. Европа вече говори за мрежа от инфраструктурни връзки – първостепенни и второстепенни и които да са съобразно условията. Да могат да реагират на политически проблеми, блокади, войни, така че бизнесът да може да си намери път за придвижване.

Нека вземем картата на България и погледнем връзките Север – Юг. Видин се явява четвърти успореден коридор. Имаме един през Букурещ – Русе – Свиленград. Вторият коридор, който съществува в момента, е Европа през Белград – това е и най-прекият път. А нека не забравяме, че Сърбия е кандидат-член на ЕС и рано или късно това ще е изцяло вътрешен за Съюза път. Този път също минава през България и нашият интерес е да развиваме и двете направления.

Трябва да изградим връзката София – Свиленград с високи скорости на движение и съвременни технологии, както и свързаност с Букурещ и Белград. С Букурещ пътят е през Русе – няма друга алтернатива. А връзката с Белград става през Драгоман. И това трябва да е нашата политика.

Но нека да се върнем пак на успоредните коридори. Третият е коридор т. нар. № 10, който минава през Сърбия – Генерал Янкович, през Македония – Гевгели и Гърция. Това е пътят, през който возят основните си товари и немският и австрийският бизнес. И изведнъж се появява четвърти успореден коридор – минаващ през втория Дунав мост. Този проект беше много актуален по време на войната и югоембаргото. Но сега не е така. Това е коридор от нищото към нищото. От румънска страна жп линията е с много лоши параметри, няма електрификация. Румънците по една или друга причина не раглеждат този път като приоритет. Аналогично е положението с Гърция. Жп връзката към Солун е построена през четиридесетте години на миналия век по договор с крал Константин и оттогава не е пипана. 20% от товарите на вагоните се намаляват, защото линията иначе няма да ги издържи. И се получава, че ние сме затворени от съседите си от двете страни.

Това е един регионален коридор, който теоретично в един момент може да стане актуален. И то точно в контекста на мрежата от инфраструктурни връзки. Хубаво е да го има, но той на практика и сега си съществува. В момента жп линията от София до Видин е натоварена на 10 - 15% от възможностите си, а товаропотокът си минава по другите линии. Причината за това не е в лошото състояние на железния път. Да погледнем и от другата страна – към Гърция. Там положението е ужасяващо. На седмица минават до пет вагона, при това с товари само от България за Гърция. За какви високоскоростни линии говорим тогава? А нека да си припомним, че държавата наля милиони за електрификация точно на тази линия до Гърция.

Преди две години на среща в БАН от ЕК ни казаха в прав текст, че пари за второстепенни регионални линии е невъзможно да се получат. Нищо не ни пречи да кандидатстваме, но няма да ги получим. Приказките, че имало заделени пари за проекта София – Видин е половинчата истина. От тези пари, които се дават за „Свързана Европа“, ние много правилно сме се насочили към други два проекта – София-Драгоман и София-Свиленград. И да добавим и връзката София – Перник – Радомир – Кюстендил, където имаме перспектива след три до пет години да се свържем с Македония.

Истината е, че сега цялата линия от Кулата до Видин е безперспективна. Когато се правят проекти за европейска свързаност, трябва да участват всички засегнати страни. Ако се направи проект заедно с Гърция и Румъния и се кандидатства заедно – да се изгради инфраструктурата чак до пристанище Солун – тогава може и да тръгнат товари. Няма смисъл да се прави проект за свързване, при положение, че самите страни, които трябва да се свържат, не го желаят. Стига сме правили инфраструктурни проекти заради самото им построяване.