В 58-ата „най-велика нощ в музиката“, както често наричат раздаването на наградите „Грами“, като че ли имаше по нещо за всеки. Изглежда организаторите са се поучили от случващото се около Оскарите и са се постарали да избегнат подобен вид усложнения – вероятно затова не излъчиха категоричен победител в очерталата битка между по-белия поп и съвсем черния хип-хоп. Но на тях им е и много по-лесно – категориите не са двайсетина, а над 80 и за много от тях никой не знае какво точно е разликата.

Церемонията мина под знака на напусналите ни легенди от началото на 2016 година. Лейди Гага поднесе букет от песни на Дейвид Боуи, облечена като него; „Ийгълс“ свириха за отишлия си китарист Глен Фрей, а Стиви Уондър си спомни за Морис Уайт от „Ърт Уинд енд Файърс“.

Призът за запис на годината получи Марк Ронсън за въодушевяващото парче Uptown Funk с участието на Бруно Марс. Песен на годината стана Thinking Out Loud Year на Ед Шийран и Ейми Уадж, а Тейлър Суифт си тръгна с отличията за най-добър поп вокален албум, албум на години и най-добро видео – Bad Blood, заедно с Кендрик Ламар.

След останалите отличени бяха рок бандата „Алабама Шейкс“ за най-добра рок песен и най-добро рок изпълнение, за Don’t Wanna Fight, а техният албум Sound & Color бе обявен за най-добър алтернативен албум. Певецът The Weeknd спечели два приза – за съвременен „ърбън“ албум (Beauty Behind the Madness) и най-добро R&B изпълнение за Earned It (Fifty Shades of Grey). Поп певицата и авторка на песни Меган Трейнър стана най-добър нов артист.

Най-добър рок албум стана Drones на британците от Muse, а Тони Бенет получи своята 18-а награда Грами за най-добър традиционен поп албум. Първо Грами получи Джъстин Бийбър за колаборацията си със Скрилекс и Дипло – най-добър денс запис за Where Are U Now.

Повече от наградите за рап отидоха в ръце на предложения в 11 категории Кендрик Ламар. Той буквално освети вечерта, като запали на сцената клада – като тези, които палят протестиращите против полицейското насилие по улиците на черните гета. Ламар си подели с Тейлър Суифт наградата за най-добро видео и спечели отличията за рап албум (To Pimp A Butterfly), рап парче (Alright), рап изпълнение (също за Alright) и рап сътрудничество (These Walls).

Но това, което показа на сцената, беше още по-впечатляващо – нов вариант на The Blacker The Berry, който той и танцьорите му започнаха зад решетки, оковани във вериги, които строшиха, преминавайки към Alright пред разпалената клада. Музикалното изпълнение завърши с фрийстайл соло пред микрофона, посветено на смъртта на Трейвън Мартин (невъоръжен тийнейджър, застрелян от полицай) и безнадежността, възникнала през последните няколко години, с рап монолог, в който имаше и такива думи:

„През 2012-а светът видя/ как ни върнаха назад с 400 години, това е робството на днешния ден.“

Ламар обаче не получи нито едно от четирите най-важни грамофончета – за албум, песен, запис и нов артист.

При получаването на наградата си Eд Шийран бе видимо изненадан. В словото си той заяви:

„Написахме песента на дивана вкъщи. Благодарности на родителите ми, които летят дотук всяка година в последните четири и всеки пък аз губя с думите – „може би следващия път.“

В благодарственото си слово при получаването на наградата за най-Добър албум за „1989“ 26-годишната Тейлър Суифт, която сама си пише песните, сподели с по-младите си колежки някои свои мисли и съвети, което очевидно бяха насочени към една от най-дразнещите фигури в съвременната американска попкултура – Кание Уест, без да споменава името му, защото нямаше никаква нужда. В една от песните в съвсем пресния си албум самообявилият се „гений” рецитира:

„Чувствам, че аз и Тейлър можем да правим секс/ Защо ли? Аз направих кучката известна.“

Уест твърди, че е получил разрешение от Суифт да включи името й, но от нейния лагер отричат.

Ето и думите й от снощи – с грамофончето за албум на година в ръка:

„Като първата жена, която печели „Грами“ за албум на годината за втори път, искам да кажа на всички млади жени: скъпи момичета, около вас ще се появят хора, които ще се опитат да подкопаят вашия успех, или да си припишат заслуги за вашите постижения и вашата известност. Но ако се фокусирате върху работата си и не позволите на тези хора да ви отклонят, един ден, когато стигнете там, закъдето сте тръгнали, ще знаете, че го дължите само на себе си и на хората, които ви обичат. И това ще е най-великото чувство на света.“

Сега очакваме поредната изцепка на Кание Уест.

Площад Славейков