Морална полиция в търсене на древните храмове на секса в Индия

ЧАРУКЕСИ РАМАДУРАЙ, БИ БИ СИ

През декември 2013 г. индийската ЛГБТ общност претърпя тежко поражение, когато Върховният съд на страната постанови хомосексуалността да бъде смятана за престъпление. По-наскоро, през август 2015,-а индийското правителство наложи забрана (вдигната условно няколко дни по-късно) на повече от 800 уебсайта, определени като порнографски, в показна акция за ограничаване на детската порнография и сексуалното насилие.

През последните няколко столетия страната е особено консервативна, повлияна от пуританизма на няколко групи – сред тях са ислямски династии, британските завоеватели и кастата на брамините. Но Индия не винаги е била такава. Сексуалните норми са били далеч по-либерални преди XIII век. Преди осем столетия светската и духовната страна на живота са били смятани за еднакво важни. Физическа страна на любовните отношения е била част от формалното образование, а Камасутра – първият в света трактат върху секса, е написан в древна Индия между IV век пр.н.е. и II век.

Фактически, ако се вгледате внимателно, спомени от тези либерални времена могат да се видят на доста места из страната. Те са буквално издълбани в камъка по стените на Храма на слънцето от XIII век в Конарк в източноиндийския щат Ориса. Голота се вижда и в рисунките, и в скулптурите на небесни нимфи в скалните будистки манастири Аджанта (II век пр.н.е.) и Елора (V – X век) в щата Махаращра.

Най-добре запазените и живописните образци на индийското храмово еротично изкуство мога да бъдат открити в малкия град Каджурахо в централния индийски щат Мадхия Прадеш. Неговите елегантно издълбани хиндуистки храмове са обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1986 г. Построени са от династията Чандела между 950 г. и 1050 г., като до днес са запазени само 22 от оригиналните 85 храма.

Когато посетих мястото в края на един зимен следобед, пясъчникът, в който са издълбани фигурите, сияеше като полирано злато. Местни жени носеха свежи цветя и благоуханни пръчици за молитвите си, докато посетителите сновяха по външните коридори и не откъсваха поглед от многобройните сложно изработени скулптури, което покриваха всеки сантиметър от стените. Там имаше изображения на богове и богини, воини и музиканти, животни и птици. Сцената би могла да е от всеки храм в Индия.

При по-внимателно взиране се виждаха мъже, жени и животни, увлечени във вихъра на любовната игра – сцени на групов секс, оргии и зоофилия. Знаех какво мога да очаквам и все пак бях изненадан от стройните девойки и надарените мъже, изкривили телата си в невъзможни пози точно до скулптурите на божествени същества с блажени и благочестиви усмивки. Въпреки че няколко камъка бяха нащърбени и няколко крайника – счупени, скулптурите са невероятно запазени, като се има предвид, че храмовете са на повече от 1000 години.

Има различни теории за съществуването на толкова подробно изваяните еротични мотиви. Според една от по-екзотичните, царете от династията Чандела били последователи на тантризма, който диктува баланс между мъжката и женската сила – и те са изразили своята вяра в храмовете, които са построили.

Някои вярват, че изобразяването на сексуални дейностите се е смятало за добра поличба, защото представя новото начало и създаването на новия живот. Според други теории ролята на храмовете в древни времена е била по-различна: те са били колкото места за поклонение, толкова и за обучение – най-вече в областта на изящните изкуства, включително и за правенето на любов. Освен това индуизмът традиционно приема секса за съществена част от живота, което може би е причината сексуалните изображения да са небрежно разпръснати сред други, показващи различни дейности като воюване или молитви. Фактът, че те са разположени на най-видни места, а не са сбутани по ъглите, говори, че създателите им са искали всички да ги виждат.

Странно, но днес ние не знаем причината, поради която тези богато украсени храмове са били построени в точно в Каджурахо, тъй като до нас не са достигнали сведения в този район да е имало дори едно царство. Оцеляването на откровените изображения би могло да се дължи и на тяхната изолация. Районът, покрит с гъсти гори в продължение на стотици години, е преоткрит от британския капитан Т.С. Бърт през 1838 г. Но изглежда Бърт е бил насочен да предприеме експедицията от своите индийски придружители; той не вярвал, че на това отдалечено място има нещо интересно за откриване. Тези омагьосващи храмове са успели да избегнат и гнева на индийската морална полиция, която през последните години забрани или разруши поредица от културни артефакти – от книгите на Салман Рушди до картините на МФ Хюсеин.

Онова, което ми си стори още по-интересно от секс оргиите върху стените на храма и историята зад тях, е фактът, че цели семейство слушат сериозно и мълчаливо думите на екскурзовода, докато той анализира шокиращо освободените изваяния по високите стени на величествения храм Кандария Махадева. Няма стреснати изражения, няма засрамени погледи, няма дори детско хихикане. Може би, поставено в религиозния контекст на храма, изкуството се очиства от всякаква пошлост – но аз вярвам, че стените на Каджурахо са един голям урок по толерантност за цяла Индия.

Площад Славейков