БЕРЛИН – Без червен килим, скромен и сдържан Джордж Клуни (54 г.) днес влезе в канцлерството в Берлин по покана на Ангела Меркел.

Той бе придружаван от съпругата си Амал Аламудин-Клуни (38 г.) и от бившия британски външен министър (2007 – 2010 г.) Дейвид Милибанд. Сега той е президент на щатската хуманитарна организация International Rescuse Commitee - IRC, в която Клуни се ангажира с подкрепа за бежанци.

Разговорът на кафе при канцлерката продължи близо час.

“Надявам се на среща с г-жа Меркел. Искам да я попитам с какво можем да помогнем в бежанската криза”, заяви вчера холивудската звезда – актьор, режисьор и продуцент. Според него САЩ твърде малко се ангажирали с този проблем.

Клуни и съпругата му на влизане при Меркел.

 

 

По адрес на Меркел той заяви:

“Напълно я подкрепям, изцяло съм съгласен с нейната политика спрямо бежанците.”

Той пристигна по повод 66-ото издание на филмовия фестивал “Берлинале”, открит снощи с гала и прожекция на филма с негово участие “Hail, Caesar!”.

Клуни и съпругата му Амал, която е известна адвокатка, бранеща човешки права, от години, още преди брака си, се ангажират на международната политическа и хуманитарна сфера. Джордж Клуни от 2008 г. е посланик на ООН за мир. Същата година актьорът обяви подкрепата си за Барак Обама по пътя му към Белия дом. Четири години по-късно той организира благотворителна вечеря. Така бяха набрани 15 милиона евро дарения за повторната президентска кампания на Обама.

Клуни често пътува из кризисни райони по света и бие тревога за погазване на човешки права. На 16 май 2012 г. той дори беше арестуван по време на протест пред посолството на Судан във Вашингтон, но бързо освободен.

Неговия дългогодишен ангажимент за мир и човешки права явно е впечатлил канцлерката Меркел. Тя рядко отделя час за разговор дори с чужди премиери, за Клуни не спести време.

Този разговор е и сигнал към САЩ, родината на актьора, да прояват ангажираност при режаването на бежанската криза, смятат наблюдатели.

Запитан ще има ли филм по бежанската драма, Клуни отвърна:

“На първо място, естествено, е ходът на събитията. Трябва обаче да се напише сценарий. Минават години, докато един филм стане факт. За жалост в това отношение филмовият бранш е твърде тромав.”