Провлеченото говорене на висшата класа, използвано от сър Робърт Оуен и провисналиият му костюм, с който той ходи в лондонските клубове, не отразяват същността на неуморния човек. Той въплъщава най-добрите традиции на британското върховенство на закона. Докладът му за обстоятелствата около убийството на Александър Литвиненко, огласен миналата седмица, е класика в жанра - старателно базиран върху доказателства, безпристрастен и смислен. Такова нещо трябва да произведе общество, в което царува върховенството на закона.

Оуен заключи, че Литвиненко е убит в Лондон от руското правителство, защото като бивш агент на КГБ, а по-късно и на ФСБ (наследника на КГБ), е станал влиятелен, отявлен и ефективен противник на пропита от корупция държавна структура. Книгата му "Престъпната групировка от "Лубянка" е доказателство, че руската служба за сигурност е дълбоко преплетена с организираната престъпност - както в Русия, така и навсякъде в Европа, включително с мафията. В друга - по-неубедителна, книга, той твърди, че руските служби са се наговорили да взривят жилищни блокове и са обвинили за това чеченските терористи.

След като избяга от русия през 2000 г., Литвиненко помогна не само на британските служби МИ-6, но и на испанските и италианските служби за сигурност в разкриването на участието на ФСБ в престъпна дейност.

Но едва след като Русия прие Закона за борба с екстремизма през 2006 г., който одобрява убийствата в чужбина на руснаци, за които се твърди, че са правили клеветнически изявления за правителството, Путин успя да си го върне на човек, който дни преди да бъде отровен, го обвини, че е хем педофил, хем човекът, стоящ зад убийството на журналистката Анна Политковская.

Оуен е трезво мислещ. Полоний-21-, който отрови Литвиненко, би могъл да дойде само от държавен ядрен реактор и може да бъде даден само от ФСБ с одобрението на Путин или неговото обкръжение. Културата на пазенето на гърбовете е толкова силно развита, че директорът би дал зелена светлина на оперативните си работници да убият Литвиненко само ако има гърба на Путин. Нуждата да се отърват от Литвиненко бе крещяща. Но след като не бе в състояние да разпита нито един от двамата мъже, пътували до Лондон, за да убият, както се твърди, тяхната жертва, Оуен може да стигне само до заключение с уговорка: "Операцията на ФСБ по убийството на Литвиненко бе вероятно одобрена от... президента Путин."


Събитията са достатъчно ужасяващи. Всеки лондончанин би могъл да пострада. Но още по-красноречива е светлината, която те хвърлят към днешна Русия. Това е свят на рутинни поръчкови убийства, винаги отричани, защото са извършени на далечно разстояние от служба за държавна сигурност, преплетена с нелегални гангстери.

КГБ бе отделът за сигурност на КПСС. ФСБ е личния отдел за сигурност на Путин. Нейнаата задача е да очерня репутацията - и дори да убива - всички, които отправят предизвикателство към режима. Дори Китай не нарежда убийството на свои граждани по света, ако те кажат нещо, което президентът Си Цзинпин сметне за клевета. Това дори не е закон на комунистическа диктатура, а на цар. Реакцията на смъртта на Литвиненко в Москва бе ликуване - предателят си получи заслуженото.

Цитираните от Оуен кратки биографии на главните актьори в драмата са също красноречиви. Това са яростни руски националисти, жадуващи да отмъстят за това, което описват като кумулативно пренебрежение от страна на Запада. понятия като върховенство на закона, отчетно и балансирано правителство, демокрация и автономно, самоуправляващо се гражданско общество са западни вируси, които само ще заразят отечеството и способността му да прави това, което трябва да разшири полагащото се на Русия място в света. В този климат ФСБ работи с всякакви оръдия в ръце.

Върховенството на закона - безпристрастни присъди, които могат да бъдат отнесени до независими по-висши съдилища, основани върху баланса на уликите в рамките на принципите на юриспруденцията и внимателно изработено демократично законодателство - това е крайъгълният камък не само на свободата, но и на процъфтяването и нашата цивилизация. Британия е благословена, защото представлява общество, основано на върховенството на закона. Русия е прокълната, защото не е такава, въпреки военната си сила и огромни ресурси.


Ясно е, че икономики като Русия и Китай могат да използват механизмите за управление и контрол, за да се превърнат в страни със среден доход на глава от населението. Но за да станеш страна с високи доходи на човек е изключително трудно. Цялата енергия на гражданското общество и работната сила трябва да бъдат впрегнати в създаването на големи самостоятелни организации. Те чрез изработването на собствени предназначение и култура могат да разпределят огромно количество информация, което е сърцевината на съвременната икономика, а след това да осъществят масово производство.

Русия може да използва командно-контролната икономика, за да създаде "Газпром". Тя никога няма да може да създаде "Гугъл", "Епъл", Би Би Си, "Сименс" или дори англосаксонската култура на рокендрола. За да го направи, ще й трябва върховенство на закона и всички открити демократични структури, за да се опира то на тях.

Ние обаче не можем да бъдем безучастни. Съвременната британска политическа култура е много слаба в частта за върховенството на закона. Разследването за Литвиненко бе извършено само защото правителството загуби във Върховния съд дело, в което се противопоставяше на него, защото се опасяваше от международни усложнения (ако Русия е обидена). Отговорът бе още по-неубедителен. След това с много малки изключения - Майкъл Гоув, Доминик Грийв, Кен Кларк (видни политици консерватори - б.р.) - днешният консерватизъм е по-заинтересован от бетонирането на властта на торите в Камарата на общините, отколкото да признае решителната роля на прозрачността и баланса в обществото, основано на върховенството на закона.

Той ще неутрализира другата камара, ще лиши европейските съдилища от всякаква роля в британското законодателство, ще фалшифицира броя на спечелените места в Камарата на общините, ще превърне шотландските депутати в представители втора ръка и ще осакати Би Би Си. В опитите си да "торифицира" Великобритания той е по-путинолодобен, отколкото му се иска да признае, че е. И британското гражданско общество може да бъде оязвимо като руското.

Същевременно и лейбъристите нямат по-твърда почва. Новите лейбъристи (Лейбъристката партия под ръководството на Тони Блеър и Гордън Браун през 90-те г. и първото десетилетие на XXI век б.р.) се подиграха с международните закони, за да нахлуят в Ирак, и наследниците им от кръга на Корбин споделят путинисткото мнение, че зловредният Запад е изворът на всички злини. За Корбин върховенството на закона е идеологическо понятие, слугиня на капитализма, а освободителните движения по света имат правото да не му мярват в борбата си срещу западния империализъм или неговите сурогати. За да притежаващ военна мощ, способна да защитава нас и другите общества, основани на върховенството на закона, по принцип е погрешно. На гангстерите на Путин и поръчковите убийци може да се вярва, че никога няма да ни заплашат. "Трайдънт" е скъпа играчка.

Докато агонизираше, Александър Литвиненко остави предсмъртно писмо, в което прокле Путин и изрази гордостта си, че е станал британски гражданин заради това, което представлява Великобритания. Сър Робърт Оуен направи повече от разкриване на истината. Той направи важно напомняне за върховенството на закона. Да се надяваме, че нашата политическа култура ще го вземе под внимание.

-----

* Авторът оглавява Института за икономически изследвания Big Innovation Centre и е директор на Hertford College в Оксфорд. същевременно е колумнист, а в миналото - главен редактор на в. "Обзървър", откъдето препечатваме коментара му.