Обществените тоалетни под НДК в София станаха място на действието в американски роман. Писателят Гарт Грийнуел поставя в центъра на дебютната си книга, What Belongs to You (бел. ред. – буквално „Какво ти принадлежи“), един учител от Съединените щати и български уличен тарикат, който продава тялото си за пари, за да създаде, по думите на критика на „Ню Йорк Таймс“ Дуайт Гарнър, „творба за лицата, които представяме пред света“.

Срещата на двамата мъже, неназованият разказвач американец и Митко, се случва в тоалетните под НДК. Целта им не е да удовлетворят физиологическа потребност. Учителят плаща на Митко за секс. От това произлиза сложна връзка, толкова заплетена, че позволява на Грийнуел да постави някои от най-големите въпроси за човешката лоялност и милост.

„Митко не е някоя от одухотворените проститутки на Достоевски – пише в рецензията си Гарнър. – Той е простак, който се къпе рядко, краде, има херпесови язви около устата и често е обезобразен от улични побои. И все пак, по свой си начин, е красив, висок, широкоплещест. Разбужда всяка животинска страст, която разказвачът има.“

Критикът очертава като една от основните теми в книгата унизителната природа на похотта, в роман с дълги изречения, насечени от точки и запетаи; с еластичност и майсторство в авторовия глас. Както отбелязва, сякаш Грийнуел има вродена способност да твори магия.

Историята на What Belongs to You започва през 2010-а, когато излиза новелата „Митко“. Нейна преработена и съкратена версия е всъщност първата част на новия роман. Втората и третата показват детството на разказвача в Америка и отношенията му от разстояние с майка му и баща му.

Като цяло, учителят и Митко играят сложен вид танго. В една от сцените българинът показва на разказвача профила си в социална мрежа, популярна сред хомосексуалните. Снимката му там го показва преди две години.

„Бях шокиран от разликата в лицата им, на мъжа на снимката и мъжа зад мен; не само, че зъбът му не беше счупен, но също главата беше небръсната, със светлокафява традиционна прическа – казва учителят в книгата, цитиран от американското издание. – Нямаше нищо грубо или заплашително в него, изобщо; изглеждаше като симпатично хлапе, хлапе, което може да ми е ученик в престижното училище, където преподавам.“

Тогава той поглежда към екрана на компютъра, после обратно към Митко, „в почуда кое лице е по-истинско, как то е било изгубено или придобито“. „Грийнуел е написал книга за лицата, които представяме пред света – завършва рецензията си Гарнър,– и няма нищо утешително в нещата, за които говори.“

Гарт Грийнуел е автор на „Ню Йоркър“ – там миналата пролет публикува той публикува рецензия за „Физика на тъгата“ на Георги Господинов.

Площад Славейков