В синьото небе над една ферма в Нова Зеландия дрон прелита над стадо овце. В офиса си наблизо собственикът на семейната ферма Нийл Гардайн наблюдава предаваната от дрона картина и открива кои овце имат проблем с раждането или пък кои новородени са се озовали далеч от майките си, т.нар. заблудени овце. Така започва анализът за бъдещето на производството на храна, публикуван във Financial Times.

Вместо да обикаля два часа с джипа си 678-те хектара на фермата, Нийл оглежда всичко с помощта на дрона само за половин час. Това означава, че може да проверява стадата по-често и с доста по-голяма вероятност да спасява заблудените агнета. Резултатът е, че смъртността сред новородените в неговата ферма сега е наполовина по-ниска.

Дронът също така проверява водата в коритата и отново води до икономии от друг вид оборудване, което трябва да върши същата работа.

Г-н Гардайн се надява скоро технологиите толкова да напреднат, че да може отново с дрона да наблюдава и растежа на пасищата. Това ще му помогне да увеличи производството на агнета и вероятно ще добави към приходите му по 200 долара на хектар.

Не са само дроновете

Дроновете са само един от пътищата, по които земеделието може да достигне нови висоти. Други технологии пък помагат за прогнозиране на бъдещото търсене и това отново прави производителите по-устойчиви.

ООН очаква населението на Земята да нарастне с 2 милиарда души и да достигне 9 милиарда до 2050 година. Тогава се очаква селскостопанското производство да е с 60% повече отколкото е било през 2005 година.

Досега светът успява да произвежда достатъчно храна за непрекъснато нарастващото население – поне на теория. Един от девет човека обаче все още няма достатъчно храна, но това е проблем на отделните политически и социални системи, докато глобалното количество храна е достатъчно.

Базираната в Рим Организация по прехрана и земеделие (ФАО) твърди:

„Произведената храна днес е повече от достатъчна, за да се изхранят всички хора на света, въпреки това почти 800 милиона души са хронично недохранени. Докато достъпът до храна зависи основно от доходите, основен стълб на политиките срещу бедността остава осигуряването на достъп до храна“.

Задачата сега е как да се произвежда повече храна от съществуващите стопанства, защото свободните площи, които са подходящи за обработка, са ограничени. Обработваемите площи нарастнаха с 14% между 1967 и 2007 година, но остават не повече от 10% допълнителни свободни площи за следващите 40 години, показват данни на ФАО.

В последните 40 години добивът нарастна със 77%, основно като резултат от употребата на торове. Но добивите трябва да нарастват със същата скорост и в следващите 40 години – задача, която е непосилна без технологичен скок.

Същото се отнася и за производството на месо. ФАО очаква да бъдат отглеждани повече телета, свине и пилета през 2050 година, но също така очаква всяко едно животно да бъде по-голямо отколкото е днес, за да се отговори на търсенето на прясно месо и млечни продукти. Необходимостта от този скок идва във време, когато потребителите – особено в развития свят, поставят под съмнение някои от практиките на интензивното животновъдство и търсят все повече местно и екологично чисто производство.

Биотехнологиите

Природозащитници като Greenpeace са против генното модифициране и лобират за повече изследвания в посока разработка на други приложения на биотехнологиите.

"Отглеждането на различни „смарт“ култури, които позволяват производството на повече с по-малко, ще бъде решаващо за повишаването на добивите в рамките на екологичното земеделие“, казва Greenpeace. Този процес може да замести генното инженерство.

Както казва Пат Джускиу, селекционер на култури от Албърта, Канада: „Цялата идея на геномиката и т.нар. маркерна селекция е удивителна. Няма да изрязваме гени, за да създаваме ГМО, а новите технологии ще ни позволят да откриваме комбинации от гени, които вече съществуват в природата“.

Подобни изследвания се нуждаят от финансиране и инвестициите в такива проучвания растат. Вложените средства в стартиращи технологични компании в сектора се повишиха от 500 милиона долара през 2010 година до 4,2 милиарда миналата година, според холандската Рабобанк.

Но специализираната в тази сфера банкова група твърди, че има нужда от много повече инвестиции, особено в сфери като големите данни, от които се очаква да повишат значително ефективността и в земеделието. За фермерите това означава да захранват една единна база данни. След това да бъдат създадени алгоритми, които да помогнат за повишаване на производителността.

Големите данни

Джъстин Шерърд, отговарящ за глобалните стратегии в сферата на хранителните и земеделските изследвания в Рабобанк, твърди, че големите данни могат да помогнат и на търговци, и на фермери.

„Трябват още инвестиции, за да насърчим пълния цикъл на производство – от фермата до търговците, преработвателите и дистрибуторите“.

Търговците на дребно например вече имат достъп до данни за клиентите си, които получават чрез картите за лоялни клиенти, и така намаляват изхвърляните количества храна. От години веригата „Уолмарт“ анализира покупателните навици на клиентите си и ги сравнява с метеорологичните данни за времето. Така са стигнали да полезни зависимости: хората ядат повече пържоли, когато времето е топло и ветровито, но не и когато вали. Най-подходящото време за консумация на горски плодове се оказват дните с температура под 27 градуса и без вятър.

С помощта на тези анализи търговците могат да изчисляват предварително поръчките си към производителите и да намалят количеството на непродадените, т.е. изхвърлените храни.

Но как най-бедните земеделци, от които 2,5 милиарда отглеждат продукция само за да живеят, могат да имат достъп до такива инвестиции и иновации?

Консултанската компания „Бейнс“, специализирана в земеделието, твърди, че системите за микро-капково напояване, устойчивите на суша семена и микро-кредитите могат коренно да променят живота на земеделците, които обработват по-малко от два хектара земя и които печелят по-малко от 4 долара на ден.

Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс финансира проучване на „Бейнс“, според което в Южна Азия и в Тропическа Африка малките инвестиции в частния сектор са изключително важни на фона на провала на държавните политики и традиционните агенции за подпомагане.

Положението на фермерите в развиващите се страни, които просто се препитават от работата си, е на светлинни години от технологично напредналите производства като фермата в Нова Зеландия, където г-н Гардайн има на разположение над 400 приложения за дрона си. Но вдъхновението за иновативните идеи може да дойде от изненадващи места. Идеята да се използват дронове в земеделието например дошла на г-н Гардайн от едно телевизионно предаване за войната в Афганистан.

„Гледах документален филм заедно със сина ми Марк и ни направи впечатление как нещо лети без никой да го управлява от място и това се използва за военни самолети. Тогава се запитахме дали не можем да използваме нещо подобно и в нашата ферма“.