ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

Има една съветска поговорка от времето на Сталин: „Днес свириш джаз, а утре ще продадеш Родината“. Пиенето на безалкохолна бира изглежда безобидна подмяна на истинското пиене. Но може да се окаже първата крачка например към секса с надуваема кукла. Винаги се започва с някакво уж маловажна подмяна на истината – да кажем, със създаването на едно малко, но първо в България специализирано чалга радио от популярен тв водещ. Или с удостояването на собственик на чалга заведения с титлата архонт. 

Съвсем скоро архонтът се оказа член на Европарламента, а чалгата беше вече беше плъзнала навсякъде. С електорат по-голям от този на всички партии взети заедно, тя доби и самочувствие – достатъчно, за да пожелае да направи концерт пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Защо не и вътре? Защото няма достатъчно място. Вчера чалгата си спретна купон на сцената на Античния театър, а утре – може и в Народния.

Стари руини (горе) и ново строителство (долу).

Заедно с радиата и телевизиите, чалгата вече е превзела почти всички сфери в културата, науката, политиката и живота ни: публицистични предавания канят врачки, професор от БАН се среща с извънземни, директорът на НИМ „открива“ светци, вампири и артефакти от Троянската война, след тригодишно мълчание почетният председател на ДПС цитира Галена!

През тези витрини ще можем да разгреждаме покритите руини, докато се разхождаме сред откритите. Или обратното.

Архонтът се опита да оглави комисията по култура в Народното събрание – това, че не успя, е една от малкото малки победи на гражданското общество. Обаче, когато става дума за пари, властта е доста по-неотстъпчива.

Затова днес можем да видим чалгата в пълния ѝ фалшив блясък на Ларгото – с механджийската, балкантуристическа естетика, красивите новички червено-бели зидове и остъкления салон за пушачи. А масите с карирани покривки, халищата по стените, газовата камина и сервитьорите с народни носии ще дойдат по-късно.

Това трябва да са останки от антична римска сграда, но приличат на нови тоалетни в казарма.

Обектът „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ е пред откриване – с целия си карикатурен кич и катастрофални кусури – като „консервационният насип“, който според арх. Юлий Фърков е 30-40 сантиметра, а всъщност стига до 2 метра. Но парите – над 13 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие, са усвоени. Нищо, че на повечето места задължителната (и обещана от Министерството на културата) сигнираща линия – оловната лента, която трябва да разграничи автентичните зидове от съвременното надзиждане, липсва.

Колко метра е надзиждането, ако по-тъмните тухли в най-долната част на стената са оригинални – и къде е сигниращата лента?

Нищо, че така наречената „тухлена сграда“, която доминира в северната част на обекта, с огромните си размери, не е пипната – въпреки мнението на Столична община, изразено от зам.-кмета по културата Тодор Чобанов:

„Нейното надстрояване в значителен обем не е подходящо за тази зона, защото измества фокуса от оригинала“.

Стълбата, като символ на самозабравянето от властта? Надали.

Опитите да бъде спряна археологическата чалга не успяха. Отговорните фактори имитираха готовност за диалог, но липсваше истински, постоянен и масов обществен натиск, който да ги принуди наистина да го направят. Паднаха единствено Фърковите арки, които бяха двете черешки върху цялата нелепа торта. Но самата чалга торта е там, затрупала и смазала под себе си античните останки.

Важното е, че европейските пари са усвоени. Не е важно как.

Компанията „Лего“ предлага тематимни антично римски комплекти, които изглеждат „по-добре“.

Бел. ред. – клипът е направен от Иван Червенков, по идея и снимки на Емил Георгиев, с любезното съдействие на Петко Дурмана и Джон Траволта.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ