Нов руски филм за живота в Северна Корея предизвика дипломатически скандал, тъй като режисьорът използва официално одобрени кадри, за да покаже как държавата манипулира населението. Лентата „Под слънцето” пресъздава трепетите на едно момиченце, което се подготвя за деня на Сияйната звезда – рождения ден на бившия върховен лидер Ким Чен Ир, съобщи „Гардиън”.
Режисьор на документалния филм е руският ветеран Виталий Мански, който е отявлен критик на политиката на Путин. Екипът му получил безпрецедентен достъп до държавата, като направил севернокорейския режим официален партньор на продукцията и дал на официалните лица пълен контрол над сценария. Макар че по време на снимките бил наблюдаван постоянно от правителствени служители, Мански успял да изобличи пропагандната машина, като оставял камерата да работи, докато подготвяли отделните сцени.
„Под слънцето” разкрива как официалните лица се опитват да изградят образа на едно „нормално” семейство, като нареждат на членовете му какво да кажат, как да седят и кога да се усмихват.
„Исках да направя филм за истинската Северна Корея, но там няма истински живот по начина, който си го представяме ние. Има само един старателно изграден образ на мита за истинския живот. Затова ние заснехме филм за фалшивата реалност”, разказва Виталий Мански.
„Под слънцето” изобразява ден от живота на едно уж обикновено семейство в Пхенян, като проследява малката Зин-ми. Момиченцето скоро ще се присъедини към пионерската организация в КНДР.
Правителството на комунистическата държава написало сценария и предварително определило местата за снимките на филма.
Скандалът
Отношенията с официалните власти в Северна Корея се обтегнали, когато режисьорът представил своя версия на филма и призовал политици в Москва публично да дистанцират Русия от проекта. Малко след премиерата на „Под слънцето” на талинския кинофестивал „Черни нощи” (13 – 29 ноември) бившият руски министър на културата Михаил Швидкой разкритикува пред в. „Российская газета” Мански и екипа му, защото представили филма като „приятелско сътрудничество”, когато кандидатствали за държавна субсидия.
Директорката на „Черни нощи” Тина Лок отрече слуховете, че севернокорейски представители бурно са настоявали филмът да не бъде показван на фестивала, но призна:
„Да, имаше определен натиск.”
Мански заяви, че политиците са се изплашили, защото по един или друг начин са свързани с филма:
„Швидкой изрази недоволство, че сме излъгали севернокорейските си партньори и че трябва да се засрамим, понеже хората, които са помогнали за заснемането на филма, може да бъдат убити. Затова Руската федерация иска да оттегли подкрепата си от продукцията.”
Режисьорът обясни, че започнал да прави филм в съответствие със севернокорейските изисквания, според които една ученичка се явява „пиксел от по-голяма картина”, но опитът от едногодишната работа върху „Под слънцето” променил подхода му. Представителите на официалната власт упражнявали „тотален контрол” върху снимачния процес.
„Тези хора не обясняваха кои са, но ние разбрахме, че всички решения се взимат на по-високо ниво. Те откриха офис в хотела, в който бяхме настанени, и в края на всеки ден трябваше да им предаваме снимачния материал. После ни го връщаха без цензурираните кадри. В Северна Корея не съществува понятие за лично пространство, там нямаш свободата да взимаш съвсем прости решения за действията си”,разказва режисьорът.
В една сцена малката Зин-ми възхвалява полезните за здравето качества на традиционното ястие кимчи, което забавя стареенето и пази от рак. Мански показва на публиката как екипът му е инструктиран да презаснеме многократно сцената, докато се хареса на официалните лица.
В друг кадър бригадирка във фабрика държи реч, с която поздравява работниците за високата им производителност. Отзад се чува как представители на режима заповядват сцената да се повтори, а жената да говори с по-голям плам.
Официалният разказвач на филма съобщава, че бащата на Зин-ми е работник във фабрика за дрехи, но добавени при постпродукцията надписи на екрана разкриват, че това е измислица – по-късно екипът разбира, че човекът е журналист в печатна медия.
„Те си имат собствена представа за това как трябва да изглеждат нещата, затова им се струва напълно нормално да променят професията на бащата”, отбелязва Мански.
Пропагандата
Според режисьора пропагандната машина на КНДР винаги съдържа доказателства за собствените си лъжи.
„Пропагандата същевременно е анти-пропаганда. Исках да направя филм като „Триумф на волята” на Лени Рифенщал, който е едновременно тези две неща”, обяснява Мански.
Роден в Украйна по времето на СССР, 52-годишният Виталий Мански и преди е снимал филми в комунистически държави („Родина или смърт” в Куба). Една от целите му е да разбере как са живели неговите родители:
„Винаги ме е интересувала представата за свободата и нейното отсъствие”.
Описвайки комунизма като нещо противоречащо на истинския живот, той твърди:
„Разбира се, в Съветския съюз хората нямаха свобода, но в умовете си бяха свободни. В Северна Корея няма такова нещо, това е трагедията на нейното общество. Там просто не си представят, че има и друг живот.”
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
