Бившият германски канцлер Хелмут Кол е бил категорично против разширяването на Европейския съюз с повече от три държави. Той е бил категоричен, че в ЕС могат да бъдат приети единствено Полша, Чехия и Унгария, друго би било абсурд.

Това разкрива бившият френски президент Валери Жискар д'Естен (89 г.) в интервю, дадено за в. “Франкфуртер алгемайне” (FAZ). Поводът е кончината на ексканцлера (1974 – 1982 г.) Хелмут Шмидт. Той почина на 10 ноември т. г., вчера беше поклонението. За траурния държавен акт, състоял се в храма “Свети Михаил” в Хамбург, родния град на видния политик, бяха поканени 1800 души, сред които и Жискар д'Естен.

Той и Шмидт имат големи заслуги за френско-германските отношения, но и за европейското единство. Те трасират и пътя към валутния съюз. Имат идентична политическа съдба – и двамата идват на власт през 1974 г. – Жискар като френски президент, Шмидт като федерален канцлер. Сдават властта и почти по едно и също време – французинът през 1981 г., германецът само година по-късно.

През 2000 г. Валери Жискар д'Естен се обявява срещу прибързаното разширяване на Европейския съюз. Попитан дали е бил песимист спрямо бъдещето на Европа, той отговаря:

“По онова време отговорните фактори нямаха ясна представа по този въпрос. Тогава ме прие Хелмут Кол. Споделих с него безпокойството си. Кол ми отговори: “Ще приемем Чехия, Полша и Унгария, това е всичко. Останалото е гротескно.” По въпроса на разширяването на ЕС не беше мислено сериозно. Ето защо то не премина добре.”

Да припомним, че само 4 години по-късно, през 2004 г., в ЕК бяха приети 10 държави – Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта. През 2007 г. в ЕС влязоха България и Румъния, а през 2013 г. Хърватия.

Попитан дали смята за възможно ЕС от 28 държави членки да се управлява надеждно, Д'Естен отговаря:

“За жалост не. Това може би би могло да функционира, ако тези 28 държави бяха поделени между четири или пет формирования. Ние обаче поехме в обратната посока и установихме равенство между големите и малките държави в ЕС. Системата престана да бъде управляема и това е така и до днес.”

А какво биха направили Шмидт и Д'Естен, ако все още биха били на власт? Отговорът е:

 

“Хелмут и аз щяхме да сме блюстители на Договора от Маастрихт. Щяхме да наложим респект спрямо Пакта за стабилност. Ние нямаше да се съгласим с прием на Гърция в Еврозоната, нито с едно необмислено разширяване на ЕС. Щяхме да се опълчим и на политиката на Европейската централна банка за ниски лихви.”

Какво очаква днес от Европа?

“Да се продължи по пътя на въвеждане на едина данъчна система. Длъжни сме да продължим по пътя на интеграцията с онези държави, които са готови на това, както и да обявим точен план с оглед на бъдещето.”

Относно терористичните удари в Париж на 13 т. м. бившият френски президент заявява: “Солидарността е важна, но тероризмът е вътрешен проблем. Това, което се случи, не е война! Става въпрос за насилствени и координирани актове. Войната обаче предполага единствено опит за инвазия и нарушаване на граници.”