Над половината от българите подкрепят данък "обществено здраве", станал по-популярен като данък "вредни храни". Идеята на здравното министерство, която беше широко коментирана и критикувана, за налагане на по-високи данъци върху храни със завишено съдържание на сол, захар, кофеин, частично хидрогенирирани растителни мазнини и т. н., получава одобрението на 53 на сто от българите. Това според изследване на "Алфа рисърч" сред 1100 души, проведено между 10 и 18 ноември. Не са малко обаче и скептиците - 44 на сто са против подобна мярка. 

 

 

Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%) и да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията са, че чрез тази мярка ще се повиши информираността за съдържанието на храните (57%) и ще се ограничи използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%).

Подкрепата е по-голяма сред хората с по-високо материално положение, така и сред най-ниско доходните, определяни като потенциално най-потърпевши. На пръв поглед това изглежда парадоксално, но трябва да се има предвид, че тъкмо последните са най-притеснени за качеството и състава на продуктите, които консумират, твърдят от "Алфа рисърч".

Данните показват още, че българите са доста слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които вероятно ще бъдат обхванати от данъка. Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не знаят дали в използваните от него продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. Между 50% и 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху здравето им. Още по-тревожни стават, когато стане дума за храните, които поглъщат децата им. Опасенията са разбираеми, но са на тъмно. Българите се притесняват, че ядат вредни храни по принцип, без да се активизират и да вземат мерки, за да ги ограничат.