Още когато покойният Самюъл Хънтингтън предрече, че международната политика ще бъде доминирана от „сблъсъка на цивилизациите“, неговата теория, изказана за първи път през 1993 година, намери най-запалените си привърженици сред въоръжените ислямисти. Терористите, които извършиха масовите убийства в Париж, са част от движение, което приема исляма и Запада като участници в неизбежен конфликт на живот и смърт.

Водещите западни политици пък правят точно обратното – отричат версията на Хънтингтън. Дори Джордж Буш-младши каза, че „няма сблъсък на цивилизациите“. А животът в мултикултурните западни държави, повечето от които имат големи мюсюлмански малцинства, предлага всекидневни опровержения на идеята, че различните религии и култури не могат да живеят и работят заедно.

След атаките в Париж основната идея има нужда да бъде препотвърдена. Но необходимото заявяване отново на либералните ценности не бива да ни пречи трезво да зебележим някои злокачествени глобални тенденции.

Факт е, че радикалните ислямисти са във възход – дори в някои страни като Турция, Малайзия или Бангладеш, които доскоро приемахме като умерени мюсюлмански общества. В същото време антиислямските предразсъдъци вече са част от политическия мейнстрийм в САЩ, Европа и Индия.

Взети заедно, тези тенденции стесняват пространството за онези, които не искат да приемат идеята за „сблъсъка на цивилизациите“.

Терористичните нападения като тези в Париж засилват напрежението между мюсюлмани и немюсюлмани, защото точно това е целта им. Но има и дългосрочни тенденции, които засилват радикализацията. Една от най-пагубните е начинът, по който страните от Залива – по-конкретно Саудитска Арабия, използват парите от петрола, за да разпространяват нетолерантния ислям в останалия мюсюлмански свят.

Резултатите вече са видими в Югоизточна Азия, на Индийския полуостров, в Африка и Европа. Дълго време Малайзия беше приемана за пример за успешна и процъфтяваща мултикултурна страна с мюсюлманско малайско мнозинство и с китайско малцинство. Но нещата се променят.

Бившият външен министър на Сингапур Билахари Каушикан отбелязва „значително и продължаващо стесняване на политическото и обществено пространство за немюсюлманите“ в Малайзия. Той добавя: „Арабското влияние от Близкия Изток успя да подкопае малайския вариант на исляма и го замести с по-крайна и отричаща различните интерпретация“.

Корупционният скандал, който подкопава правителството на Наджиб Разак, продължава да увеличава напрежението между различните общности, а управляващите решиха да заложат на ислямската идентичност. Дори един от министрите обвини опозицията, че е част от световна еврейска конспирация срещу Малайзия.

В Бангладеш, която е ислямска страна със светска конституция, радикалните ислямисти носят вина за убийствата през последната година на интелектуалци, блогъри и издатели. Зачестяват нападенията срещу християни, хиндуисти и мюсюлмани шиити. Голяма част от насилието се извършва от „Ислямска държава“ или Ал Кайда. Но както и в Малайзия, възходът на радикалния ислям изглежда силно повлиян от страните от Залива чрез финансиране на училища и чрез връзките на работещите в богатите емирства азиатци с техните семейства.

За много хора на Запад Турция дълго време беше най-добрият пример за мюсюлманска страна, която развива успешна светска демокрация. Но в ерата на Реджеп Тайип Ердоган религията играе все по-централна роля в политиката. Г-н Ердоган е наричан „умерен ислямист“. Но няма нищо умерено в изявлението му от 2014 г., че западняците „ни гледат като приятели, но искат да умрем, искат да видят децата ни мъртви“.

В същото време премиерът на Индия Нарендра Моди не е казвал нищо толкова обидно за мюсюлманите, но отдавна е обвиняван, че толерира антиислямски предразсъдъци и насилие. В първите си месеци на власт г-н Моди успокои някои свои критици като се концентрира върху икономическите реформи. Но наскоро членове на неговата хиндуистка националистическа Индийска национална партия започнаха да говорят срещу светската държава и срещу мюсюлманите – а линчуването на мюсюлманин, който ял говеждо, се превърна в новина номер едно.

В Европа, дори преди нападенията в Париж, мигрантската криза спомогна за възхода на антиислямски партии и движения. След като Германия отвори вратите си за бежанци от Близкия изток, зачестиха нападенията срещу хостели с мигранти. Във Франция всички очакват крайнодесният Национален фронт да отбележи значителен успех на местните избори след месец.

Антиислямското говорене е във възход и в САЩ и се превърна в задължителна част от репертоара на републиканските кандидати за президент. Бен Карсън, който води според много от проучванията сред републиканците, каза, че не трябва да се позволява на мюсюлманин да стане президент на САЩ. Доналд Тръмп пък обеща, че ще депортира всеки сирийски бежанец, допуснат в страната.

Съвпадането във времето на тези тенденции в Северна Америка, Европа, Близкия изток и Азия подхранва идеята за сблъсък на цивилизациите. А всъщност реалността е, че мюсюлманският и немюсюлманският свят са взаимно преплетени навсякъде. Мултикултурализмът не е наивна либерална идея – той е реалността в съвременния свят и трябва да му се помогне да работи. Единствената алтернатива е повече насилие, смърт и тъга.

----

* Коментарът е от Financial Times.