Основната мишена на терористичните атаки в Париж е бил президентът на Франция Франсоа Оланд, заяви в интервю за „Фокус” Владимир Чуков.

„Според мен той е бил основната мишена, която терористите са искали да ликвидират. Трябва да анализираме външната политика на Френската република спрямо Сирия, с всички нейни параметри и измерения – политически, дипломатически, военно-стратегически и други. Нещо, което е много необичайно, е самата организация на атентата. Сериозните анализатори считат, че извършителите са някъде около 20 човека, а хората, които осигуряват логистика – около 200”, посочи проф. Чуков.

По думите му, това са най-кървавите терористични атаки в Европа след Втората световна война, заради техния обхват.

„Ако атентатите срещу „Шарли Ебдо” преди 10 месеца бяха насочени срещу свободата на словото, то сега става въпрос за атака срещу самата държава”, категоричен бе той.

Според него, въпреки поемането на отговорността за атентатите от „Ислямска държава”, най-вероятно са използвани и ресурси на „Ал Кайда”.

„Наблюдава се координация между двете основни терористични мрежи в света, а това е твърде обезпокояващо. Можем да кажем, че Франция допусна определен дисбаланс между своята външна политика, своите цели и инструментариума за тяхната реализация. От друга страна, имаме една терористична организация, която иска да се докаже като държавност. Този сблъсък породи невероятна кървава драма”, е мнението на проф. Чуков.

Както видяхме, френските служби за сигурност и френското разузнаване, може да се каже, че претърпяха пълен крах, продължава арабистът.

„Франция е само една от държавите в 60-членната коалиция, която се оглавява от САЩ. Франция със сигурност е в първия ред и се опитва да играе доминираща роля. Франция беше тази, която нанесе няколко пъти много сериозни удари срещу позиции на „Ислямска държава” и то срещу френски джихадисти. По този начин тя хвърли бомби срещу френски граждани. Да си припомним какво е казал камикадзето в „Батаклан”, че това е отмъщения за външната политика на Франсоа Оланд”, посочи проф. Чуков.