Европейската комисия днес критикува Турция за сериозни слабости на демокрацията ѝ и за спрения мирен процес с кюрдското ѝ малцинство. Докладът за южната ни съседка, която води преговори за членство от 2005 година, е част от пакет доклади за напредъка на страните от процеса на разширяване на ЕС, които Комисията публикува всяка година през октомври.

Тазгодишният пакет се забави очевидно заради сложните преговори, които ЕС води с Анкара върху общ план за действие срещу миграционната криза и заради втори за тази година предсрочните избори на 1 ноември, на които Партията на справедливостта и напредъка се върна на власт с обикновено мнозинство.

Турция в момента подслонява 2,5 милиона бежанци, главно от Сирия и Ирак. Тя е източник на основния нелегален миграционен поток през Гърция и Западните Балкани към Централна и Западна Европа. Планът на Комисията е ЕС да предостави на Турция финансова помощ, да ускори преговорите за членство с нея както и либерализацията на визовия режим за турски граждани в Европа.

Срещу тези стъпки Анкара трябва да предприеме мерки бежанците да останат на нейна територия, да пресече нелегалния трафик и да приема редовно мигранти без право на международна закрила, които ЕС ѝ връща. Планът още не е договорен в детайли и не влязъл в действие. Предстои да се уточни размерът на европейското финансиране както и конкретните стъпки в присъединителните преговори и в областта на визите.

Докладът за Турция говори за "цялостна отрицателна тенденция по отношение на върховенството на закона и основните права". Той посочва "значителни слабости засягащи правосъдието както и свободата на изразяване и свободата на събранията".  Положението със сигурността в Турция е значително влошено и преговорите за мирно споразумение с кюрдското малцинство са спрели, въпреки положителното им развитие по-рано, констатира Комисията. Според доклада ѝ е "императивно" те да бъдат подновени.

"Искаме да видим край на нарастващата върна от налисиле в Турция и да се намери решение на кюрдския въпрос", каза еврокомисарят по политиките на съседство и разширяване Йоханес Хаан, представяйки докладите пред Комисията по външни работи на Европейския парламент тази сутрин. "В последните години има проблеми със съдебната система, ограничения на гражданските свободи, засилен натиск и насилие срещу журналисти и медии". 

През 2013 година ЕС поднови преговорите с Турция, които преди това бяха замразени три години заради неизпълнени нейни ангажименти към Кипър. Оттогава обаче управлението на тогавашния министър-председател, вече президент, Реджеп Тайип Ердоган показва все повече елементи на авторитаризъм. През лятото на 2013 той потуши с насилие вълна от продемократични протести в страната. След това проведе чистка в полицията и прокуратурата, за да прекрати разследвания за корупция, които засегнаха най-високите етажи на властта и на партията му. Властите наложиха забрани на социални мрежи като „Ю тюб“ и „Туитър“, които съдилища впоследствие отмениха и оказват непрекъснат натиск върху опозиционни издания. 

На предсрочните парламентарни избори на 7 юни партията на Ердоган излезе първа, но изгуби парламентарното си мнозинство в голяма степен заради успеха на кюрдската Народно-демократична партия. След провал на преговорите за коалиция управляващите прекъснаха мирните преговори с кюрдите и поведоха националистическа кампания срещу тях, обвинявайки ги за терористични актове в граничните райони със Сирия и Ирак, засегнати от бежанската криза. Експлоатирайки страховете от дестабилизация, Партията на справедливостта и напредъка се върна да управлява сама с обикновено парламентарно мнозинство след изборите на 1 ноември.