Уточнявам веднага - става дума за това как харчат парите си държавите в Европейския съюз. И по-точно - за съвсем пресните обобщени данни на Евростат за правителствените разходи в държавите от общността. Там стоят числа и за България. От което веднага следва директният извод, че и правителството в София харчи по европейски. 

Съмнение не трябва да има. Исторически факт е, че от 1 януари 2007 г. сме член на Европейския съюз. Първите седем години вече са минали. Тези, същите, които в съзнанието на българина са най-важни за възпитанието. И които определят как ще продължиш и по-нататък. До края.

Правителствените разходи са си скука. Таблици с графи - общи публични услуги, отбрана, обществен ред и сигурност, опазване на околната среда и т. н. Под тях са подредени проценти, които показват за какви дейности съответната държава е харчила много и за какви малко. 

Тук обаче се крие и отговорът на въпроса защо в общия ни европейски дом едни държави стават все по-богати, а други не могат да отлепят от дъното. Трети - го ровят. Наистина е несравнимо да се съпоставят номиналните разходите на германската икономика (най-голямата в Европа) с която и да е от малките централноевропейски държави. Но ако гледаме процентите, веднага можем да се ориентираме за политиките за разпределяне на средствата. Независимо дали парите са много или малко.

От сухата статистика могат да се направят  няколко категорични извода.

Първо, в богатите държави не търпят бедността. И харчат много пари за социална защита. Средно на 19,9 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) възлизат правителствените разходи за социална подкрепа - различни видове помощи, детски надбавки и т. н. 

За тази цел Франция заделя точно 24,4 от общите си правителствени разходи, Финландия - 24,8%, а датското кралство щедро харчи 25,2 от БВП на страната за борба с бедността. 

У нас социалната държава е мантра, която се повтаря във фонов режим. Обещанията за защита на бедните, за повече работа, социални помощи и равенство са рефрен, който предизборно вдига децибелите. И води до урните стотици хиляди избиратели. Там те се хвърлят като бик на червено към високите пенсии!

Та, къде си мислите, че е България по показателя разходи за социална защита? С малко над 12% ние сме на едно от последните места сред всички европейски държави, показват данните на Евростат. Всъщност под 12 процента не харчи нито една друга европейска държава.

Така че социалната държава България е мит. Преди година във Великобритания имаше дебат за детските надбавки. Обмисляше се идеята те да останат само за бедните, но не мина. Защото е дискриминация да се делят децата според дохода на родителите си. Затова и сега всички хлапета получават по 20,5 паунда на седмица за първо дете и по 13,55 паунда за всяко следващо. За бедните има допълнителни програми, с които сумата може да се увеличи. У нас помощта е 35 лева на месец и се дава само ако средният доход на човек от семейството е под 350 лв.

Та, толкова за социалната България и за антисоциалния Албион.

Но сигурно поне здравеопазването и образованието са ангажимент, който страната ни следва безкомпромисно. Нали социализмът ни ги завеща като безплатни и общодостъпни.

За съжаление и тук сухата статистика разчупва ширеща се заблуда. У нас средствата за образование са едва 3,5% от БВП на страната и по този показател зад нас е само Румъния (3%). Дори закъсалият в тежка дългова криза Кипър дава 6,7 процента от брутния си продукт за знание на младежите, а отново Дания е недостижима на върха с дял от 7,9 процента на разходите за образование.

А без инвестиции в образование нацията ще става все по-обречена да произвежда само земеделци, магазинери и сервитьори. В данните от последното изследване PISA на ОИСР резултатите на българските ученици са повече от отчайващи. Заемат 43-о място от 44 държави по способност на решаване на практически проблеми. Едва 7 процента от тях знаят как да си купят билет за метро от автомат, 60 процента се затрудняват да намерят най-краткия път по указан маршрут и т. н. Това говори не за проблем в образованието, а за съвсем истински срив.

При здравеопазването е същата работа. Правителствените разходи за медицински грижи у нас са 4,6 процента от БВП. Средното им ниво в рамките на ЕС е 7,3 процента, а държава като Чехия, която в никакъв случай не попада в групата на богатите европейци, заделя 7,8%. В Белгия разходите за здравеопазване са 8,1 на сто, във Финландия - 8,2 на сто, а в Холандия - 8,9 на сто. А Хърватия, която е в ЕС отпреди по-малко от година, разпределя за медицинско обслужване на населението 9,2 процента от брутния си продукт.

Единственият правителствен разход, за който България харчи повече пари от европейските си партньори е в сектор "Обществен ред и сигурност". За полицаите отиват 2,4 на сто от БВП. За същото Дания, за която говорихме по-горе, дава едва 1,1%. Също толкова заделя и Люксембург.

Отделно разходите за армията, за която е съмнително изобщо дали я има, се заделят 1,1 процента от БВП. Докато Ирландия дава тройно по-малко за военните - едва 0,4% от БВП.

Всичко това са европейски разходи, които обаче влияят много силно върху избора в кое местенце от европейския ни дом да се настаним. Заради тях Лондон се притеснява от инвазия на българи. А София..? На София като че ли не и пука как да промени нещата и терминал 2 да не е единственият изход от проблемите.