БЕРЛИН – Петдесет следователи и прокурори от 9 ч тази заран местно време (10 ч българско) нахлуха в централата на Германския футболен съюз (ГФС) във Франкфурт на Майн и започнаха обиск.

Претърсват се и къщите на предишния и на сегашния бос на съюза Тео Цванцигер в град Дитц, на Волфганг Нирсбах в Драйайх и на други висши футболни функционери.

Крутата мярка е заради подозрение, че е било купено германското домакинство на Световното първенство по футбол през 2006 г. Скандалът тръгна, след като на 17 октомври т. г. “Шпигел” публикува свое журналистическо разследване за престъпно поведение.

Тео Цванцигер и Волфганг Нирсбах. 

Изданието твърди, че ГФС с тогавашен шеф Цванцигер и в комбина с Франц Бекенбауер, оглавил навремето Организационния комитет по кандидатурата за домакинство, са платили на ФИФА 6,7 милиона евро подкуп. С тези пари са били купени гласове на членове на ФИФА, за да подкрепят германското домакинство.

След публикацията от ГФС заявиха, че са извършили вътрешна ревизия, но не е бил открит финансов документ за въпросните 6,7 милиона евро. Това стана повод съд във Франкфурт да уважи искането на прокуратурата за извършване на сегашните обиски.

Изземат се счетоводна документация, компютри и дискове. По данни на местни медии никой от претърсващите не носи отличителни знаци, в акцията не участва и полиция, за да не се привлича общественото внимание. Въпреки това обиските не останаха в тайна.

Ако изнесеното от “Шпигел” за купуването на гласове, чрез които Германия си е осигурила домакинството на мондиала през 2006 г. и Цванцигер, и Нирсбах ги очаква затвор, коментират юристи. Проблемът е не толкова купуването на мондиала, колкото сумата от 6,7 милиона евро, която, ако е била получена от ГФС и не е била заприходена, то това е укриване на данъци. При скрита сума над 1 милион евро, законът предвижда наказание лишаване от свобода.

Каква според “Шпигел” е историята?

Босът на ФИФА Сеп Блатер иска от Германският футболен съюз 6,7 милиона евро, за да получи впоследствие авансово 170 милиона евро, ако ФРГ спечели домакинството.

ГФС по това време не разполага с такава свободна сума и Франц Бекенбауер взима срещу разписка заем от боса на “Адидас” Робер Луи Дрейфус. Парите не са фирмени, а негови лични и впоследствие той си ги иска.

Сумата му е преведена от банкова сметка на ФИФА, като е посочено, че парите са били предназначени за културни събития по време на мондиала. Дрейфус почина през 2009 г. и няма как да даде показания.

Тогавашният бос на ГФС Тео Цванцигер наскоро заяви, че Гюнтер Нетцер, тогава член на Организационния комитет по кандидатурата на ФРГ за домакинство на мондиала през 2006 г., му е споделил: “С тези пари купихме гласовете на четирима азиатци.”

Нетцер категорично отрича да е казвал подобно нещо и заплаши Цванцигер със съд, ако не оттегли думите си. Цванцигер отказа.

Наследникът му начело на ГФС Нирсбах посочи: “Мондиалът категорично не беше купен!” Цванцигер контрира, обвинявайки Нирсбах в лъжа. Имало било черна каса.

Каква е истината, сега трябва да установи следствието.