БЕРЛИН - Турското правителство пося хаос в собствената си страна, заложи на насилието и сложи намордник на критично настроените граждани. При такава обстановка не може да има демокрация.

Това пише Хснаин Казим в анализ под заглавие “Кървава изборна победа”, публикуван в “Шпигел”.

“Вторият вот в Турция наистина не е победа за демокрацията. Страната вече гласува на 7 юни, но резултатът не се хареса на управляващата от 2002 г. Партия на справедливостта и развитието (ПСР), тъй както тя загуби абсолютното си мнозинство. Президентът Реджеп Ердоган беше срещу коалиция и съответно натовареният да сформира правителство премиер Ахмет Давутоглу не я осъществи. Така се стигна до нови избори”, припомня авторът.

Той е категоричен, че от самото начало в Турция витаел недемократичен дух. ПСР провела вота като “ние срещу останалия свят”. След кървавия атентат в Атина в навечерието на предсрочните избори, при който загинаха над 100 души, Давутоглу заговорил с цялата си сериозност за “коктейлен тероризъм”. Сдушили се били Кюрдската работническа партия и Ислямска държава с единствената цел да навредят на ръководената от ПСР Турция. Излизало, че тези враждуващи помежду си групировки имали обща цел. Важното било да се сътвори образа на врага: “Всички са срещу нас, застанете зад нас!”

Казим припомня и разправата на всесилните на деня с турски медии и журналисти, като например с коментатора на в.“Хюриет” Ахмет Хакан. Дни преди вота той беше нападнат пред дома му в Истанбул, счупиха му носа, натрошиха му и ребра. Грехът му беше критична позиция спрямо управляващите в Анкара.

Рупорът на ПСР “Йени Акит” пък не се посвени малко преди вота да заклейми като “неверници” международни медии, сред които и “Шпигел”.

“Това следваше да се разбира като зов на правоверните към защита, разбирай към насилие”, пише авторът.

Страшното обаче било, че след неблагоприятния за ПСР изборен резултат от юни тази политическа сила прекратила всички мирни преговори с Кюрдската работническа партия. И не само това – сложено било начало на нов горещ конфликт с кюрдите. Същевременно ПСР твърдяла, че стабилност в страната би могла да се постигне единствено при нейно самостоятелно управление.

“Това е като да сипеш отрова в извор и след това да се предлагаш като доставчик на вода. Тази партия всяваше страхове с цел да привлече хората на своя страна, приемайки загубата на човешки живот. Който дръзнеше да изрази и най-плахата критика, беше обявяван за враг", разкрива авторът.

При тази трудна ситуация ПСР реши да поеме по пътя на терора и така навреди на прокюрдската партия. При това положение за пръв път чрез видео т.нар. Ислямска държава обяви война на Турция и извърши поредица атентати. И пак при тази ситуация федералната канцлерка Ангела Меркел оказа предизборна подкрепа, като отиде в Турция и обеща на Ердоган и Давутоглу милиардна помощ, както и перспектива за безвизов режим - ако, моля, моля, затворите вратата и пропуснете възможно най-малко бежанци към Европа. Това е една кървава изборна победа. Остава горчивото прозрение – в Турция иде реч за стратегически интереси, сигурност и икономически домогвания. Със сигурност не става дума само за едно – за демокрация”, завършва коментарът в “Шпигел”.