Ким в страната на семейната диктатура

В Северна Корея продължават честванията по случай 70-та годишнина от основаването на комунистическата партия. Ким Чен Ун, внукът на мъжа, който циментира партийното управление, оглави зрелищните тържества. Но историята как партията се трансформира от политическа организация в институционализирана семейна диктатура е странна и пропита с кръв, както казва експертът по севернокорейското ръководство Майкъл Мадън.

На 17 октомври 1926 г. младежът Ким Ир Сен , който впоследствие ще се превърне в първия лидер на Северна Корея, създава движението „Съюз Долу империализма“. То е направено, твърди пропагандата, за да се сражава срещу японския империализъм и да налага марксизма-ленинизма. Севернокорейската пропагандна машина празнува това като годишнина от създаването на партия. Но за други истинското създаване е 1949 г., когато комунистите от Южна и Северна Корея се обединяват в коалиция, която има за цел една обединена Корея. През 1945 г. е създадено Севернокорейското бюро на Комунистическата партия на Корея. Това е институцията, която управлява и днес.

Изграждането на образа на Ким Ир Сен като водач е нещо като градска легенда. Той става известен с дръзко нападение на град Почонбо през 1937 г., когато се твърди, че на 24-годишна възраст повежда военен отряд, за да завладее контролирания от японците град на корейския границата. На действията се гледа като на голям военен успех, въпреки че той продължава само няколко часа. Москва обаче го поставя начело на странната коалиция, в която се превъна Севернокорейската работническа партия. В нея са включени китайски и корейски активисти, членове на корейската диаспора в Русия, южнокорейски комунисти, които емигрират в Северна Корея и партизаните на Ким. През годините след 1945 г. други имена държат привидно ключови позиции в севернокорейските партийни структури, но Ким Ир Сен е основната фигура. Той няма широка обществена известност, но Кремъл работи в тази посока бавно, но постоянно.

Първи кървави чистки

След като завзема твърдо властта през 1950 г. Ким Ир Сен започва да укрепва своята власт с ликвидирането на онези комунисти, които имат връзки с Южна Корея – основно чрез обвиняване в шпионаж. След това руските и китайските корейци, които са част от ранната история на партията, биват отстранени чрез изгнание, хвърляне в затвора или просто ги обявяват за безследно изчезнали. Известно е, че свързани с партията руснаци и китайци, които били организирали заговор срещу Ким Ир Сен, са били отстранени със зрелищни акции на партийния конгрес през 1956 г. Тези събитията остават в историята известни като "Инцидента с фракцията от август". Някои от техните потомци може би още се намират в арестите по политически причини. Само една година по-късно комунистическата партия възприема т.нар. „кастова система“ Сонгбун. Става дума за масова политическа чистка на севернокорейското общество чрез социална класификация. Има няколко наръчници за Сонгбун, и макар и сложни и непрозрачни, става ясно, че хората са разделени на три основни групи: класа на ядрото, колебаеща се класа и враждебна класа.

В т. нар. враждебна класа попадат тези, които представляват политическа заплаха и нямат никакъв шанс за напредък нито в личен план, нито в кариера. Управата на комунистическата партия контролира това и много експерти са убедени, че това е действителният властови център през 60-те години на миналия век, когато властите започват класификацията на всеки гражданин като приятел или враг. Между 1967 и 1971 г. е политическата кървава баня, по време на която 17 висши служители са отстранени при чистка. Тя е насочена срещу хора от личната партизанска фракция на Ким Ир Сен, с която той установява пълен контрол и върху армията. Военното ръководство, което е заемало командването през 1968 г., когато севернокорейците пленяват американския шпионски кораб USS Pueblo е отстранено. Но за разлика от изхода на други чистки, някои от членовете му са върнати на власт няколко години по-късно. След петия конгрес през 1970 г. партията напълно се превръща от типична марксистко-ленинска политическа партия в почитаща Ким Ир Сен организация, отговорна за реализиране на неговата воля.

Следващата стъпка е да бъде осигурено поставянето на неговия син на ключова позиция. Ким Чен Ир се издига до висши партийни позиции през 1973 и 1974 г., като най-важната от тях е на ръководител на всесилното Управление за ръководство на организацията. Чрез своите висши партийни позиции той издига редица от политическите си поддръжници. Но също така и наказва тези, които се осмеляват да го предизвикват – като неговата мащеха Ким Сон Е, която твърдяла, че нейният син Ким Пхен Ир трябва да бъде наследник на властта. Използвайки контрола над севернокорейските държавни медии и връзките си със службите за вътрешна сигурност Ким Ир Сен с успех поставил извън играта мащехата си и доведения си брат. През 90-те години на миналия век Ким Ир Сен извършва още една чистка на редица висши офицери от армията, което му дава пълен контрол над военните.

След смъртта на Ким Ир Сен през 1994 г. и поради сериозното социално отражение на глада в Северна Корея, известен като Трудния март, партията в някаква степен в изчезва от публичното пространство. Ким е наследен от сина си. Но централният комитет не е провел нито едно заседание от 1993 до 2010 г. През 2010 г. Ким Чен Ир съживява публичния живот на партията, за да узакони наследяването му от неговият син Ким Чен Ун.

Под ръководството на Ким Чен Ун партията процъфтява днес като политическа институция. Ким внук участва във възраждането на страната от 2007 г. насам, и в качеството си на върховен вожд използва, като дядо си, политбюрото на партията публично да отстрани своенравни според него длъжностни лица, както направи с бившия началник на Генералния щаб Ри Йонг-Хо и дори собствения си вуйчо Джанг Сон Тек , който беше арестуван в края на 2013 г. и екзекутиран. Само преди няколко дни Ким Чен Ун уволни и сестра си, която му бе първи съветник и началник на личната му гвардия от пазванти. Той укрепва властовата си база и чрез Централната военна комисия. 

Статията препечатваме от БГНЕС.