Какво са мислили и чувствали президентите на САЩ в последните си мигове?

Изданието About.com предлага колекция от последните им думи.  Повечето лидери казват какво чувстват, тъй като са престарели и болни и знаят, че си отиват.

По съвсем различен начин се държат хора като Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди, които са убити. Съвсем естествено, те и не подозират, че от смъртта ги делят броени минути или дори секунди.

Ето и подборката на About.com.

 

Джордж Вашингтон (1732-1799):

"Умирам трудно, но не се страхувам, че ще си отида."

 

Джон Адамс (1735-1826):

"Томас Джеферсън..."

Последните думи на Адамс често са цитирани като "Томас Джеферсън е все още жив." И двамата президенти умират на 4 юли 1826 г., навръх 50-ата годишнина от подписването на Декларацията за независимост. Джеферсън обаче си отива няколко часа след Адамс, който не знае за това. И затова няма 100-процентово доказателство, че Адамс е казал, че колегата му "е все още жив", преди да издъхне.

 

Томас Джеферсън, (1743-1826):

"Не, докторе, няма какво повече."

Често се споменава, че последните думи на президента са "Четвърти ли сме?", т. е. дали денят е 4 юли. Но има неопровержими доказателства, че репликата към доктора е произнесена по-късно.

 

Джон Куинси Адамс (1767-1848):

"Това е краят на земния ми път! Доволен съм!"

 

Джеймс Полк (1795-1849):

"Обичам те, Сара. Винаги ще те обичам."

Полк казва това на жена си, която бди до него в последните му мигове.

 

Закари Тейлър (1784-1850):

"Не съжалявам за нищо, но галко, че ще изоставя приутелите ми."

 

Ейбрахам Линкълн (1809-1865):

"Тя нищо няма да си помисли."

Така Линкълн отговаря на въпроса на съпругата си Мери за това какво ще и помисли една непозната жена, седнала до тях в театъра "Форд", ако види съпрузите да се даъжат за ръцете. Президентът е убит в театъра.

 

Андрю Джонсън (1808-1875):

"Нямам нужда от лекар. Мога сам да се оправя."

 

 

Юлисис Грант (1822-1885):

"Вода!"

 

Теодор Рузвелт (1858-1919):

"Моля, угасете светлините."

 

 

Уорън Хардинг (1865-1923):

"Това е добро. Давай, почети още."

Президентът разговаря с жена си Флорънс, докато тя му чете вестници в хотелската им стая в Сан Франциско. Това става по време на президентската обиколка по западното крайбрежие на САЩ. Хардинг умира внезапно от пневмония или удар.

 

Франклин Рузвелт (1882-1945):

"Имам страшни болки в тила."

Президентът умира от мозъчен кръвоизлив.

 

 

Дуайт Айзенхауер (1890-1969):

"Искам да си отида. Готов съм да си отида. Боже, вземи ме."

 

 

Джон Кенеди (1917-1963):

"Не, наистина не мога."

Жаклин Кенеди заявява на 5 юни 1964 г., че това или "нещо от този род" са последните думи на мъжа й. Така той отговаря на Нели Конъли - съпругата на тексаския губернатор Джон Конъли. Точно преди куршумът да улучи президента, г-жа Конъли му казва: "Наистина, не можете да кажете, че хората в Далас не ви посрещнаха добре."

 

Ричард Никсън (1913-1994)

"Помощ!"

След като получава удар, президентът вика на помощ прислужницата си. Той умира ден по-късно.