Георги Димитров, Васил Коларов, Димитър Благоев, Димитър Ганев и Кръстьо Раковски.

Това са петимата българи, чиито имена са забранени за кръщаване на улици, градски райони и географски места в Украйна.

Васил Коларов

Списъкът с имената на над 500 болшевики бе огласен от Украинския институт за национална памет. Той е в изпълнение приетия по-рано Закон за демокунизация. Освен това се определя, че до 21 ноември тази година всички места, носещи имената на тези хора, трябва да бъдат прекръстени.

Съвсем естествено, в списъка попадат извършителите на болшевишкия преврат през 1917 г. начело с Владимир Илич Ленин. Там е и Йосиф Сталин, по чието време са унищожени милиони хора.

Мерките засягат също Леонид Брежнев, Семьон Будьони, Василий Чапаев, Климент Ворошилов, маршал Георгий Жуков, Серго Орджоникидзе, Анатолий Луначарски, Надежда Крупская и други.

Не са пощадени и Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Роза Люксембург.

Димитър Благоев.

Ще бъде прекръстен и град Торез в Донецка област, край който през лятото на 2014 г. бе свален малайзийският пътнически самолет с 298 души на борда. Селището носи името на Морис Торез - някогашния лидер на Френската комуничтическа партия.

"Под декомунизацията попадат и тези, които са установявали съветската власт в Украйна, преследавли са участниците в борбата за независимост на Украйна през ХХ век. Накратко сме посочили и престъпленията на споменатите лица", се казва в съобщението на Института.

 

Град Димитров има в Донецка област

 

В момента в Донецка област в Източна Украйна има град Димитров, установи проверка на Клуб Z. Според Уикипедия той е създаден през 1913 г. като работническо селище Новоекономический, наречено на местния едноименен рудник. През 1923 г. селището става Новоекономическое. А през 1933 г. мината е наречена приживе на Георги Димитров. Вероятно причината е лайпцигският процес, на който българинът громи зараждащия се националсоциализъм в Германия. А СССР се сприятелява с нацистка Германия едва шест години по-късно.

През 1938 г. Новоекономическое се слива със съседните минни селища. И новото селище получава името Димитров.

През 1965 г. Димитров става град. Решението е взето от Донецкия областен Съвет на депутатите на трудещите се.

Почетен гражданин на Димитров е сваленият през 2014 г. проруски президент Виктор Янукович. Той е удостоен с това звание "за активно участие в социално-икономическото развитие на града". Янукович е избиран и два пъти за депутат в Димитров.

В града ще бъде създадена работна група, която ще се заеме с изучаването на въпроса за възможното му преименуване, съобщи украинската телевизия "Орбита". Решението бе взето от депутатите от Димитровския градски съвет.

"Ако не се впишем в определения срок, вместо нас решението ще го вземе Върховната Рада", каза секретарят на съвета Александър Брикалов.

 

Клуб Z припомня

 

От петимата българи в списъка по-малко известни са Димитър Ганев и Кръстьо Раковски.

Димитър
Ганев.

Димитър Ганев (1898-1964) е български комунистически деец. Бил е секретар на ЦК на БКП (1952–1957), член на политбюро (1942–1944, 1957–1964) и ЦК на БКП (1948–1949) и председател на Президиума на Народното събрание (1958–1964).

По време на социализма неговото име носеше комбинатът за цветни метали (КЦМ) в София

Кръстьо Раковски (1873-1941) е първият премиер на Съветска Украйна. Истинското му име е Кръстьо Георгиев Станчев. По време на дългогодишната си емиграция той приема руското име Христиан Георгиевич Раковски.

Кръстьо Раковски.

Участва активно в гражданската война в Русия на страната на болшевиките и е доста близък с Лев Троцки. През 1919 г. е повикан от западния фронт и е назначен за първи председател на Съвета на народните комисари, т.е. на правителството на Украинската съветска република и остава на поста си до 1923 г.

След това през годините Раковски ту е със Сталин, ту с Троцки. Изтърпява заточение от 8 години в Казахстан.

През 1937 г. българиинът е арестуван- Осъден е на 10 години затвор по делото за т. нар. Антисъветски дяснотроцкистки блок заедно с Алексей Риков и Николай Бухарин. Признава се за японски и британски шпионин.

Но 4 г. по-късно Раковски е разстрелян. Той лежи в затвора в град Орьол, към който настъпват геранците. Екзекутиран е в близката гора по списък, изготвен по лична заповед на Сталин.