Бежанска вълна, бежанска криза, имигрантско нашествие... много са употребяваните напоследък изрази. Настроенията може и да са различни, данните обаче са едни:

В България има увеличение на потърсилите закрила през 2015 г. и до миналата седмица те вече са 11 742 души при общо 11 081 за цялата минала 2014 г. Това са официалните данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Числата включват както хората, потърсили закрила на граничните пунктове, така и заловените на т.нар. „зелена граница“, които са били регистрирани в някой от центровете. Това отрежда на България около 2% от подадените молби в целия Европейски съюз.  

Общо за последните шест години потърсилите закрила са 33 269. От тях една под една трета - 9 345, са получили статут на бежанци. Малко над 5 хиляди са получили хуманитарен статут. Останалите получават отказ или производството им се прекратява и те трябва да се върнат там, откъдето са дошли. 

Графики Държавна агенция за бежанците

Данните показват, че всяка година през лятото и есента се наблюдава пик на пристигащите, който продължава понякога и до зимните месеци. Това се обяснява с факта, че повечето хора тръгват през лятото, но не всички успяват в рамките на месец-два да се придвижат до Европа. 

През 2015 г. всеки месец подадените молби надвишават подадените през миналата година, която пък беше пикова досега. Следващата графика показва тенденцията по месеци за всяка от последните четири години. 

Тази година ще бъде рекордна досега, като прогнозите са все повече хора да пристигат и след зимното затишие, вероятно следващата пролет отново ще има увеличение на търсещите закрила. 

ОТ КАКВА НАЦИОНАЛНОСТ СА?

Най-много са сирийците и това не е изненада. Но докато през миналата година идващите от управляваната от Башар Асад държава са били 56%, то през тази те вече са само 43%. 

До миналата година втората по численост група е била на афганистанците - 27%, следвани от сравнително малък брой от различни други държави, включително и такива без гражданство. Ето как са изглеждали данните преди година - иракчаните са само 6%.

През 2015 г. обаче картината вече е по-различна и идващите от Ирак рязко нарастват. Тази година те вече са 25% от всички потърсили закрила. От 608 души за цялата 2014 г. те са станали 2 648 само до края на август тази година. Превземането на части от Ирак от "Ислямска държава" е обяснение за тази промяна, но според данните на ДАБ, идват и иракчани от други райони на страната.

Ето как изглеждат данните като брой и процент на пристигащите до 31 август 2015 г.

Всички регистрирани в България трябва да останат тук и ако успеят нелегално да достигнат до друга държава от Европейския съюз, то местните власти трябва да ги изпратят обратно тук. Така предвижда т.нар. Дъблински регламент. Това е обяснението защо много от пристигащите предпочитат да преминат нелегално България, за да не бъдат регистрирани. 

Докато през 2012 и 2013 г. постъпилите запитвания от други държави от ЕС по Дъблинския регламент са сравнително малко, то от 2014 г. и те рязко нарастват. Само за миналата година запитванията са 7 851, а до края на август 2015 г. вече са станали 6 963. Това означава, че всички тези близо 15 хиляди души трябва да бъдат върнати в България. Най-много установени регистрирани в България бежанци е имало в Германия и Австрия. Берлин и Виена са ни препратили под 150 души, което значи, че на практика не ги връщат обратно - това е нещо като негласно споразумение. Ето колко души са били върнати в България и от кои държави.

Потърсилите закрила в България преобладаващо са мъже. Но данните не потвърждават разпространените изводи, че "идват само мъже".

САМО МЪЖЕ ЛИ СА?

Данните за миналата и за тази година не показват някаква сериозна промяна в половия състав на пристигащите - малко над половината са мъже, около една шеста са жени, но близо една трета са деца. Следващите две графики показват броя на потърсилите убежище по пол, както и броя им съответно за 2014 и 2015 г.

Младите преобладават - през тази година над половината са на възраст между 18 и 34 години. Възрастни хора над 65 години на практика няма, но децата винаги са около една трета. Ето разпределението по възраст от началото на 2015 г.

Децата са пропорционално разпределени според общите данни за географския произход на търсещите закрила. Т.е. и хората от Сирия, и от Ирак, и от Афганистан в еднаква степен взимат и децата си по пътя към Европа.

Ето данните за 2014 и 2015 г.

Но не всички успяват да пристигнат заедно с децата си. Причините за това могат да бъдат както смърт по пътя, разделяне или загубване. 

Броят на непридружените деца расте. Те са близо две хиляди за последните две години. Расте както общият брой на децата, така и този на останалите сами деца. 

В момента в България бежанци се настаняват на шест места - в центровете в Пъстрогор и Харманли, които са близо до турската граница, в село Баня до Нова Загора, както и на три места в София. Общо настанените са 2 581 души, от които повече от половината са сирийци.

Близо половината места в центровете все още са свободни. Отделно ДАБ може бързо да реагира с разкриването на още 1000 легла, т.е. при увеличаване на притока България е в състояние да настани още близо 4 хиляди души.

ВСИЧКИ ЛИ СА НЕОБРАЗОВАНИ?

Не са всички, но делът на необразованите се увеличава през последната година. Докато преди години само една четвърт са били или без никакво образование, или само с начално, то днес тенденцията е доста различна. Съотношението между образовани и необразовани се е изравнило, а тези с висше или полувисше образование са само 6%.