ПРЕСЛАВ ГАНЕВ

„Нека да бойкотират, да се види какво ще излезе от всичко това“, коментира управителят на „Хермес“ Стойо Вартоломеев призива на „Читанка“, най-големият сайт за безплатни книги у нас, да не се купуват книгите на определени издателства заради „оказван психически тормоз“ от тяхна страна. В навечерието на 15-и септември „Моята библиотека“ не работи по „политико-технически причини“ (според собствените ѝ администратори). Във форума на сайта се твърди, че ударите срещу него са целенасочени и идват от Асоциация „Българска книга“. „Площад Славейков“ потърси позицията на някои издатели.

От Асоциация „Българска книга“ отказват да коментират случая. Неофициално от техни представители научихме, че не могат да дадат обяснение без решение на Управителния съвет. Все още не е ясно дали изобщо ще има позиция по казуса „Читанка“ – въпреки че от сайта отправят тежки обвинения срещу организацията, включително за изнудване.

Управителят на „Хермес“, едно от бойкотираните издателства, научи от „Площад Славейков“ за призива от „Читанка“. Стойо Вартоломеев заяви, че сайтът притежава „криворазбрана филантропия“ и нарече хората зад него „крадци на чужд труд“. Издателят напомни още, че от няколко години се води съдебна процедура срещу „Моята библиотека“ – и тя не е с невъзможни финансови искания, а просто с иск за сваляне на заглавията, чиито права издателствата притежават.

И той, както и издателката Емилия Масларова от „Лабиринт“, обясниха, че дори не става дума просто за желанието да дадат книгите си безплатно на сайта, а че са задължени от закона да ги продават и да защитават интересите на своите автори, преводачи, илюстратори.

„Нека ме бойкотират, но не могат да бойкотират закона“, коментира Масларова.

Стела Маркова, маркентинг и PR мениджър в „БГ Книга“, определи като „невероятно“ изявлението на „Читанка“ за задкулисните игрички.

„Издателствата косвено и въпреки волята си, финансират съдържание, качено в Читанка. Получава се така, че с призива да не се купува от същите тези „лоши хора“, „Моята библиотека“ иска да отнеме средства именно от онези, посредством чиито пари получава съдържание“, очерта ситуацията тя и я нарече „парадоксална и комична“.

Вижте позициите на някои от издателите, на които „Читанка“ обявява бойкот. 

Стойо Вартоломеев: Да си направят издателство и да раздават безплатно

Ние имаме договори с литературните агенции, платили сме си преводите, платили сме на писателите, а те на кого са платили, за да имат такива претенции?! Това може да се случи само в България. Крадецът вика „Дръжте крадеца“.

Препоръчвам на такива като „Читанка“ да вземат да си направят издателства, да сключат договори с литературни агенции, да платят на преводачи и тогава да раздават безплатни книги. Само че в момента, в който подпишат договор, там ще е разписано, че безплатни книги няма – те трябва да ги продават, такъв е законът.

Това е някаква криворазбрана филантропия или както казва народът: „С чужда пита помен правиш“. Какъв субект са те, освен крадци на чужд труд? Ние работим и за разлика от тях плащаме данъци – стотици хиляди левове данъци на държавата, включително ДДС, включително осигуровки на служители, данък печалби и т.н.

За пръв път чувам за такова изнудване (бел. ред. – за нападките на издателства, посочени от „Читанка“). Има заведена съдебна процедура от последните 4-5 години. Какво значи „заплахи“? Ако ние не бяхме книгоиздатели и не носехме хуманистичното начало у себе си, може би тогава щяха да разберат за какво става дума. Има няколко издателства, които са си потърсили правата по законен път, едно от тях е „Хермес“.  И не искаме примерно един милион лева от тях, защого навярно нямат откъде да ни ги дадат – искаме просто да бъдат свалени тези заглавия.

Ние носим отговорност пред носителите на правата. Не разбирам защо българската общественост не проумява това. Когато ние подписваме договор с носителите на правата, ние сме техните представители в България, носим отговорност, нас питат, от нас искат информация. Когато ние лицензираме правата за електронни книги и продаваме годишно по 2-3 бройки от заглавие, тези литературни агенции не ни вярват, мислят, че ги лъжем. Като им кажем, че тези книги са качени другаде, те са много изненадани и се чудят как изобщо това нещо е възможно – по легален, официален начин тази информация да бъде разпространена и да няма органи, които да санкционират крадците. 

В България се случват много чудеса и това очевидно е едно от тях – пиратът краде и вика „дръжте крадеца“. Ние си плащаме правата, длъжни сме да спазваме законите, не само българските, но и международните. Нямаме право да раздаваме книги.

Емоционален съм, но ме дразни тази история. Аз съм го казвал, но това не помага, защото те сканират, качват, правят се на филантропи, а всъщност крадат – не само труда на издателите, но и на автори, преводачи, на художника… Нямам думи за тяхното нахалство и арогантност!

Емилия Масларова: Нека бойкотират, какво ще свалят после?

Понеже в страницата „Какво четеш“ няколко пъти споделих за „Читанка“, че бих искала и те да ми работят без пари, сега са ме нарочили в забранителен списък, което е нелепо. Тези хора трябва да разберат, че аз като издател подписвам договор с автора, който ме задължава да пазя неговите интереси. Авторът не работи безплатно, той се храни от това. Дали ще ме бойкотират, или не – аз попадам под ударите на закона, това са правови норми, валидни за цял свят. Става въпрос не за желание, не за достъп, а за право, за права на авторите.

С този забранителен списък в един момент няма да има какво да свалят. Ние даваме големи суми, за да издадем книгите, а тези хора очевидно не са наясно със законите. Това не е моя приумица, не е, че не са ми симпатични. Важи включително и за моите около 50 превода, които се въртят там. Аз не съм го поставяла на въпрос през годините, но сега се оказвам в някакъв забранителен списък. Но това не ми пречи, нека ме бойкотират, защото те не могат да бойкотират закона.

Стела Маркова: Издателствата косвено
и въпреки волята си финансират „Читанка“

За съжаление, с годините загубих битката, в която се опитвам да открия логика и разум в позицията на хората, стоящи зад „Моята библиотека“.

В поредното им, бих казала невероятно изявление, те наричат търсенето и отстояването на права „задкулисни игрички“. И имат един непоклатим според тях аргумент, а именно: „Моята библиотека“ е некомерсиален проект. Но този проект ако и да не печели материални активи, черпи ресурсите си от издателствата, които са вложили средства – както парични, така и засягащи човешки усилия и професионален капацитет.

Тоест, за да стане ясно и за дете на годинка – издателствата косвено и въпреки волята си, финансират съдържанието, качено в Читанка. Получава се така, че с призива да не се купуват от същите тези „лоши хора“, „Моята библиотека“ искат да отнемат средства от хората, платили за съответното съдържание. Ако това не парадоксално и комично, здраве да е.

площад "Славейков"