Учените отдавна знаят, че докато очите ни вършат по-голямата част от тежката работа, свързана с виждането - приемането на светлината, пречупването, отражението и превръщането ѝ в електрически импулси, всъщност ние реално "виждаме" с мозъците си, пише сп. "Тайм". А с връзката между окото и мозъка могат да се случат много проблеми и доскоро учените не можеха да направят нищо по този въпрос.

"Но днес благодарение на нови изследвания, се знае много повече за причините за проблеми със зрението", казва д-р Пол Сийвинг, директор на Националния очен институт, част от Националните здравни институти на САЩ.

Например, слепотата вече се третира с имплати, генна терапия и стволови клетки.

"Ако преди 5 или 10 години ме питахте дали мога да заменя фоторецептори в окото, щях да кажа, че е биологически невъзможно", казва д-р Робърт Ланзи, изследовател в областта на стволовите клетки, който прави точно това.

Наближава времето, когато науката ще изкара на пазара готови продукти за лечение на слепотата и лекарите ще трябва да избират кой от тях е най-подходящ за пациента. Конкуренцията ще бъде жестока.

Ето примери за трима пациенти, които вече са получили върхови експериментални лечения, които преди 10 години биха били невъзможни.

Бионичното око

Пациентът: 59-годишният жител на Охайо Стив Макмилин, който е загубил зрението си заради ретинитис пигментоза - рядко наследствено заболяване, което разрушава фоторецепторите - клетките в ретината, които засичат светлината и предават сигнали в мозъка, където биват трансформирани в изображения.

Лечението: Argus II - вид ретинална простетична система, "бионично око", получила одобрение от Администрацията по храни и лекарства през февруари 2013 г. Без здравна застраховка цената ѝ е $145 000.

Как работи: Необходима е сложна хирургична операция, за да бъде поставен в окото на пациента имплант. След това той носи високотехнологични очила с вградена видеокамера. Видеообработващ модул в очилата изпраща сигнал към ретиналния имплант, който след това изпраща електрически импулси, които минават през увредените рецептори и се приемат от здравите. Веднъж стимулирани, здравите клетки изплащат сигнали към мозъка, който вижда.

Необходимо е свикване и доста практика, но с течение на времето визията става все по-добра.

Какво казва пациентът: "По време на годишен медицински преглед през  1989 г., когато бях на 32, лекарят забеляза, че виждам някои неща, а други не. Бях диагностициран с ретинитис пигментоза, но очният лекар не знаеше дали със сигурност ще загубя зрението си. Нещата на пръв поглед се стабилизираха, можех да шофирам, но на 46 години зрението ми започна бързо да се влошава. На 50 ослепях напълно.

На 19 юни легнах под ножа и след 4-часова операция ми поставиха имплант. В момента виждам само вълнисти линии или ъгли, не мога да определя формата на предмета, но нещата се подобряват.

След операцията снаха ми поднесе нещо пред лицето ми и осъзнах, че това е внучето ми. На другия ден накарах съпругата си да ми посочи луната. Не можах да я видя, но когато се обърнах, внезапно видях лицето ѝ."

Инжекции със стволови клетки

Пациентът: 27-годишният нюйоркчанин Майкъл Генли, който е загубил зрението си заради макуларна дегенерация тип Щаргард, която засяга 1 на 8000 млади хора. Този тип макуларна дегенерация е основна причина за загуба на зрението сред младежите. При нея клетките, които подхранват ретината, се израждат, което унищожава ретината. Така окото не може да обработва светлината и да изпраща сигнали към мозъка.

Лечението: Инжекции със стволови клетки осигуряват доставката на ретинен пигментен епител, като така подхранват ретината. Стволовите клетки са базов материал, който може да се превръща във всеки тип клетки в човешкото тяло.

Как работи: Учените взимат стволови клетки от излишни ембриони от инвитро терапия и ги обработват така, че да се превърнат в ретинен пигментен епител. След това в окото биват инжектирани около 150 000 такива клетки. "Процесът е като засаждане на трева", казва д-р Карл Риджило от от филаделфийската очна ноблица "Уилс". "Ако на вашата поляна имате петно с увяхнала трева, посипвате семена отгоре и чакате зелените стръкове да израснат."

Какво казва Генли: "В колежа зрението ми започна да отслабва и трябваше да седя все по-близо до черната дъска, за да виждам какво пише на нея. Предписаха ми очила, но те не помогнаха. Зрението ми започна да изчезва, все едно гледате филм на екран, на който започват да се появяват все повече дупки.

Минах през операцията през декември 2013 г. Няколко седмици след нея зрението ми започна да се подобрява. Бих искал да виждам по-добре. Все още играя голф, но е доста трудно, защото не виждам много добре топката."

Генна терапия

Пациентът: 29-годишният адвокат от Онтарио Дейл Търнър е диагностициран на 5-годишна възраст с леберова конгенитална амавроза, рядко забояване, което е свързано с генетична мутация, увреждаща фоторецепторите.

Лечението: Чрез инжектиране в окото на немутирали гени, които призвеждат протеин, необходим за работа на фоторецепторите.

Как става: Лекарите инжектират в окото безвреден вирус, който носи в себе си здрави гени и с течение на времето зрението се подобрява. Обикновено това се прави на едното око, другото остава като "контролно". В някои случаи това лечение не е ефективно.

Какво казва Търнър: "Когато имаш това заболяване, все едно гледаш през марля, която е пред лицето ти. През 2007 г. бях сред първите 15 пациенти, които претърпяха експерименталната генна терапия. След процедурата окото ми беше под превръзка няколко дни и когято я свалих, за първи път от много годни видях истинския цвят на небето.

Преди не можех да виждам на тъмно, сега разхождам кучето си и през ноща. Имам собствена адвокатска практика и слепотата не ѝ пречи.

Но не е лесно. Живеем в общество в което по подразбиране всеки може да чува и вижда. Така че представата да можеш да виждаш отново и да превъзмогнеш една смятана за нелечима болест, е нещо невероятно."