„Нахално беше от тяхна страна, да плащат по-малко ДДС, в най-силните месеци, когато никой не слиза от колата“.

Бойко Борисов, 19 август 2015 г. на заседание на Министерския съвет

Така държавата даде знак, че забелязва нещо нередно на пазара на горива в България. Чак когато в нейния джоб – хазната, са започнали да влизат по-малко пари. Много преди това българите забелязаха, че от техния джоб продължават да излизат много пари, докато международните цени на петрола се сриват.

Това обаче са два различни проблема – става дума евентуално за картел, който държи високи цени, както и евентуално за контрабанда, която ощетява бюджета от акциз и ДДС. Евентуално е, защото трябва да бъде доказано.

Вместо да търсим отговори на тези въпроси, тръгнахме да проверяваме колонки и маркучи. Не тръгнахме спонтанно, посоката ни бе посочена на същото заседание на правителството.

„Така ли се пломбира? Сондите на бензиностанциите така са пломбирани, че те си се вадят и се слагат без изобщо да се нарушава пломбата“.

И започна масовото препломбиране. Масови проверки, защото „по бензиностанциите ни мамят“ – така написаха вестниците, а вече можем да им вярваме, защото най-после знаем кой е собственик. Проверките приключиха и всички разбрахме, че проблеми са открити при по-малко от 1% от разходомерите, което – както обясни министър Божидар Лукарски, „са маркучите към бензиноколонките с пистолетите към тях, където има въртящия момент, който отчита горивото, което минава“.

Горивото минава, ама номерът не мина. Не е проблемът в маркучите, въпреки че на никого не му е приятно да получава по-малко от това, което плаща. И да води вечния спор с бензинджиите колко точно побира резервоарът. Просто това не обяснява защо е скъпо горивото. Затова е време за втора серия от масови проверки:

„Дали не е вода, дали не се слагат сяра, примеси и т.н. При дизела, да, и при бензина, реално, възможно е. Правят си го и затова много блокират двигатели зимата, когато стават по-ниски температурите“.

Божидар Лукарски, 25 август 2015 г. пред Нова телевизия

И този номер няма да мине. Въпросите, които продължават да не получават отговори, са:

Защо е скъпо горивото и Кой продава контрабанда?

Колко пък да е скъпо… Ето няколко числа:

Днес средната цена на един литър А95 е 2,22 лв., а на дизела – също 2,22 лв. (текстът бе публикуван преди седмица. Днес цените са с няколко стотинки по-ниски - б.а.)

Точно преди година цените бяха за А95 – 2,55 лв., а за дизела – 2,60 лв.

За същия период от 12 месеца цената на петрола на световните борси се сгромоляса от около $100 за барел (според сорта) до около $40 за барел. (седмица по-късно има отново увеличение до около $50 за барел - б.а.) Колкото и доларът да е поскъпнал спрямо еврото за тази една година (от 0,75 евро до 0,87 евро за $1), сметката отново не излиза.

През август българите купуваха най-скъпия дизел в целия Европейски съюз. Да, цените на бензиностанциите в България не бяха най-високите, но когато извадим акциза и ДДС, то българският дизел е безспорен първенец. Това означава, че сборът от разходите за внос, преработка, дистрибуция и печалба, са най-високите в целия Европейски съюз. При борсови цени на горивата и при сравнително малки географски разстояния, вие преценете откъде идва увеличението.

Тази таблица показва цените на горивата днес – отляво е бензинът, отдясно е дизелът. Първата колонка е за производствената цена, втората е за акциза, третата е за ДДС, а четвъртата е за крайната цена. Тези дни единствено Малта ни е изпреварила по скъп дизел, но горивата в България остават сред най-скъпите в Европейския съюз, особено без акциза и ДДС. (публикуваме цените към 1 септември - б.а.)

Премиерът и министрите повтарят, че очакват Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да излезе с доклад дали има картел на пазара на горива. Но много добре знаят, че КЗК няма да излезе скоро с такъв доклад. Секторният анализ е започнат преди два месеца, а подобно усилие отнема около година. Всеки сам може да сметне кога ще прочетем доклада.

Преди четири години КЗК прие такъв „анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво”. Не откри картел, но записа извода:

„Пазарът за реализация на дребно, както на бензин, така и на дизелово гориво е с олигополна структура.“

Това означава, че пазарът се контролира от малко на брой играчи, а влизането на нови е почти невъзможно. Производителят е един, вносителите са няколко, а същите играчи са и дистрибутори на едро, и собственици на бензиностанции. Числата в доклада са заличени, заради търговска тайна, но има достатъчно ясни изречения:

„Реализираните от „Лукойл България” ЕООД количества бензин А95-Н значително надвишават тези, които са били внесени от други държави… Подобно е съотношението и при дизеловото гориво през 2009 г., но за 2010 г. се наблюдава рязък скок в съотношението на внесените количества, спрямо тези, които са реализирани от „Лукойл България” ЕООД“.

И тогава човек си казва „Има внос, няма как да има монопол“. Горивото обаче трябва да бъде съхранявано в данъчни складове. В същия доклад КЗК ясно посочва, че двама от играчите на пазара държат огромна част от складовете и по този начин от тях зависи на кого и при какви условия ще предоставят услуги. Имената и числата отново са заличени, но графиките показват за какво надмощие става дума, а ние можем само да предположим кои са тези двама най-големи.

Ето как са разпределени данъчните складове за бензин.

Ето как са разпределени данъчните складове за дизел.

На практика вносът зависи от двамата големи. Разпределението на броя на бензиностанциите донякъде улеснява отговора на въпроса кои са двамата големи. Данните са към 2010 г. и ясно показват, че най-големи са „Петрол“ и „Лукойл“.

Ето още малко графики:

Това са пазарните дялове при търговията на едро с бензин през 2010 г.

Това са пазарните дялове при търговията на едро с дизел през 2010 г.

За по-голяма яснота: „Нафтекс петрол“ е дъщерна фирма на „Петрол“.

А контрабандата?

„Когато ДАНС и прокуратурата ги внесат в съда, ще стане ясно какви са ги вършили. Да не говорим, че има рафинерии, които не са внесли един кораб със суров петрол“.

Бойко Борисов, 19 август 2015 г. на заседание на Министерския съвет

Колко рафинерии има в България? Отговорът на този въпрос също е в онзи доклад на КЗК:

„Основният производител на петролни продукти в страната е „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Съществуват още три фирми производители на петролни продукти – „Българска петролна рафинерия” ЕООД, „Инса ойл” ООД, и „Полисан” АД. Въпреки наличието на другите производители, количествата петролни продукти, които те произвеждат са пренебрежимо малък процент, и са получени предимно от собствен добив на суровина, необходима за преработката им. Това е причината, обект на настоящият анализ да е поведението единствено на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.“

Този цитат дава лесен отговор на въпроса чия контрабанда до каква степен е в състояние да ощети бюджета.

Само не e ясно какво не е ясно.

...

*Този анализ бе публикуван първоначално на 26 август 2015 година. След хакерската атака срещу Клуб Z го публикуваме отново. Някои от данните са осъвременени.