Идеята на Божидар Димитров е да се възстанови Голямата базилика. Държавата отпуска средства, помага и бизнесът. Има дори макет. Вече се работи.

Като мирянин и частно лице, съм "за".

Голямата базилика е обект на научно изследване до завършване на разкопките, запазване на намереното и последвалите анализи.

Нейното доизграждане или не-изграждане, не е проблем на археологията, а е политическо решение за отношението ни към знаците на националната идентичност. Знаците на националната идентичност, са в диалог с вечността. Не е редно те да са руина нагледно показваща колко лоша е била османската власт и травмата от нея е нелечима. Стига сме страдали и сме се вайкали. Правим я наново!

Мнението ми, както и на другите миряни, за съжаление има малка стойност.

Ако Светият Синод реши да изгради наново Голямата базилика, която е била не просто собственост на БПЦ, не бихме могли нищо да кажем.

Каквото и както реши Синодът.

Но във връзка с макета имам "някои съображения".

Все едно, Голямата базилика няма да може да се възстанови в буквалния смисъл на думата. Няма достатъчно информация. При претенция, че се "възстановява", ще се постигне спорен резултат. Фалшът ще бъде очевиден.

Затова би могло да се направи друго. След завършване на проучването на нейния терен, върху добре означените, видими основи се издига - "условна възстановка" на Базиликата, като целта е да се получи цялостна, хармонична, канонично издържана, естетически убедителна сграда, която е днешен материален знак за Първия храм, а не претенция, че е негово копие. При "условната възстановка" задължително се използват материалите на Онова време, но архитектурните решения са съвременна представа за Голямата базилика, която се вписва в руините на терена. Би следвало и при оформлението на интериора да се постъпи така. По подобен начин се действа във филмовата индустрия, когато се показва работеща сграда сред древни останки.

Дали това ще се нарече "условна възстановка" или "авторизирана реплика", или нещо друго, е без значение. Важен е убедителният резултат.