Въпросът за мажоритарният вот е най-важният от трите предложени от президента Плевнелиев за референдум, заяви лидерът на ДПС Лютви Местан и допълни, че там лесно може да се види голям шанс за положителен отговор. Той предложи две редакции на първия въпрос, който в оригиналния си вариант гласи:

"Подкрепяте ли  част от народните представители да се избират мажоритарно?".

Местан отново повтори тезата, че при класическа мажоритарна система, дори 1/3 от депутатите да се избират директно, това ще доведе до доминиращо мнозинство на първата партия със 139 народни представители. И отново предложи провокативната си идея всички депутати да се избират мажоритарно.

Този път обаче даде и второ, по-сериозно предложение - да се промени въпросът така, че да се предложи немската смесена система, при която половината депутати се избират мажоритарно, а другата - пропорционално. Според тази система присъствието на партиите в парламента се определя пропорционално, но предимство при попълването на мандатите имат мажоритарно избраните кандидати.

"Съгласни ли сте да се въведе смесена пропорционална-мажоритарна избирателна система, в което обаче представителството на партиите ще изразява реалните пропорции на гласовете за тях?"

Това бе работното предложение в изказването на Местан.

И БСП изказаха теза, че този въпрос трябва да се доизясни - като предложиха половината депутати да се избират мажоритарно. Въпреки участието на Янаки Стоилов в дебатите, пръв се изказа лидерът Михаил Миков, който определи предложениет въпроси за популизъм:

"БСП -Лява България ще се предоставя много кратегорично на злоупотребата с политическите механизмиза за целите на политическия пиар," каза той.

Вторият въпрос - за задължителният вот - също бе коментиран и от представители на ДПС и БСП.

Според Янаки Стоилов има спор дали може едно право да се превърне в задължение.  Той изказа тезата, че Конституционният съд е трябвало да коментира предварително дали това е в съгласие в върховни закон, забравяйки, че Законът за участието на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда КС да се самосезира по въпросите за референдума след приемането им от НС и преди да бъде проведен.  Въпреки резервите си социалистите предлагат вариант на въпроса:

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите с предвиждане на санкция за неизпълнението на това задължение?

В оригиналният въпрос на президента не се коментират санкциите, което според Стоилов би направило подобен закон "препоръка", която няма да промени реално активността.

Според Лютви Местан пък, задължителният вот е много рядко срещана мярка по света, и че противно на мнението на президента, не може да бъде "лекарство" за ниската активност.

"Видяхме какво лекарство е задължителният вот при гърците", заяви той.

Лидерът на ДПС пропуска фактът, че макар по закон гласуването в южната ни съседка да е задължително, санкциите не се прилагат от години. И че в Австралия, Белгия, Бразилия задължителното гласуване е факт, а активността надминава 80% именно заради него. 

И двете партии се изказаха с резерви за електронното и дистанционното гласуване, отбелязвайки опасностите за контролиран вот при тези системи.

Атака също се изказа в лицето на лидера си Волен Сидеров. Той се обяви твърдо против всички въпроси на президента, тъй като според него държавният глава не иска да се допитва до народа, иначе е щял да подкрепи предложенията за референдум на партията им.

Сидеров обаче отбеляза важният факт, че ГЕРБ гласуваха против предложенията за намаляване на нужните гласове, които да валидират референдума - включително и срещу своето собствено. Атака, БСП, РБ и ГЕРБ бяха предложили различни варианти за намаляване на прага, като последно остана предложението на първата партия за 40% от гласовете. Те обаче го оттеглиха и гласуваха въздържал се на почти идентичната редакция на правната комисия. С това остана старото правило, че референдумът е валиден само, ако са гласували толкова граждани, колкото и на последните парламентарни избори - един почти непреодолим праг.