„Ако мислим, че читателят ни е идиот, не бива да използваме реторически фигури, но ако ги ползваме и изпитваме нужда да ги обясним, ние на практика наричаме читателя си идиот. Вследствие той ще си отмъсти, наричайки автора идиот“, смята Умберто Еко.

В един от трудовете си от 70-те години той създава незаменим за всеки писател наръчник със съвети и препоръки – от прекомерната употреба на препинателни знаци до необходимостта от това да се пише с кратки изречения.

През 1977 г. Еко публикува книгата си „Как се пише дипломна работа“ – която въпреки че е предназначена за академична помощ към студенти, обучаващи се в литературните науки, всъщност е жив и изключително мощен набор от съвети за всички писатели, резюмира сайтът „Брейн Пикингс“.

Книгата се занимава с цялата екосистема на процеса на писане – от избора на тема и планирането на изследването и редакциите. В една от частите Еко предлага директен съвет за писането само по себе си. След като прави оценка на стойността на пренаписването, той дава поредица от специални насоки:

„Вие не сте Пруст. Не пишете дълги изречения. Ако те са ви влезли в главата, напишете ги, но след това ги разбийте. Стойте далеч от твърде многото местоимения и подчинени изречения.“

„Не сте е. е. къмингс. Къмингс е американски поет авангардист, известен с това, че се подписва с малки букви. Той използва запетаите и точките с впечатляваща пестеливост, накъсва редовете си на малки парчета и накратко – прави всички неща, които един авангардист поет може и трябва да прави. Но вие не сте такъв, ако ще и дипломната ви работа да е върху авангардистката поезия.“

„Псевдопоетът, който пише трудовете си в поетична форма, е жалък писател (и най-вероятно лош поет). От Данте до Елиът и от Елиът до Сангвинети, когато авангардистите искат да говорят за творчеството си, пишат в чиста проза.“

И с прочутата си пряма мъдрост Еко добавя:

„Вие сте поет? Тогава не преследвайте университетска степен.“

Въпреки строгата си забележка срещу разбиването на стиха в стила на поетите от авангарда, Еко призовава писателите да разделят прозата си в смилаеми сегменти.

„Започвайте често нови параграфи. Правете го логично и когато ритъмът на текста го изисква, но колкото по-често се случва – толкова по-добре.“

В друга част, която лесно би могъл да нарече „Не сте Хемингуей“, Еко окуражава студентите да търсят обратна връзка от менторите и преподавателите си.

„Не го играйте самотния гений.“

И продължава:

„Не използвайте многоточия и удивителни знаци и не обяснявайте кога си служите с ирония. Възможно е да използвате език с препратки или метафори, но те трябва да са разпознаваеми, в тях всичко трябва да се назовава с най-разпространеното си име и да не се допускат недоразумения.“

„Или използваме реторически фигури ефективно, или не ги използваме въобще. Ако си служим с тях, то е защото имаме презумпцията, че нашият читател ще е способен да ги разбере и защото вярваме, че текстът ни става по-решителен и убедителен. В този случай не трябва да се срамуваме от тях и не трябва да ги обясняваме. Ако мислим, че читателят ни е идиот, не бива да използваме реторически фигури, но ако ги ползваме и изпитваме нужда да ги обясним, ние на практика наричаме читателя си идиот. Вследствие той ще си отмъсти, наричайки автора идиот.“

„Избягвайте удивителните знаци, за да подчертавате твърденията си. Това не е подходящо в критическо есе… Допустимо е веднъж или два пъти, но ако целта е да накараш читателя да подскочи в креслото си и яростно да си каже: „Обърни внимание, никога не прави тази грешка“. При всяко положение е добро правило да говориш меко. Ефектът ще е по-силен, ако кажеш важните неща просто.“