94-годишният бивш германски нацист Оскар Грьонинг бе осъден на 4 години затвор за съучастие в убийството на 300 000 души, предаде Ройтерс.

Присъдата бе произнесена от съда в град Люнебург.

Магистратите постановиха, че Грьонинг лично не е убил нито един човек, докато е служел в концлагера "Аушвиц" на територията на Полша. Той обаче е оказвал подкрепа на нацисткия режим, като е отнемал парите на пристигащи в лагера евреи от Унгария. Германецът стана известен с прякора Ковчежника на "Аушвиц".

Престарелият Грьонинг призна още преди време моралната си отговорност. Според него е работа на съда да реши дали това е вина в разките на закона. Наскоро той заяви, че може само да се моли на Господ да му прости, той като няма правото да иска това от жертвите на Холокоста.

Делото срещу Ковчежника на "Аушвиц" е един от последните процеси във връзка с масовото унищожаване на евреи по време нва Втората световна война. В този случай въпросът бе дали хора, които са били "дребните винтове" в нацистката машина за убийства, но не са участвали лично в избиването на 6 милиона евреи, са виновни за пресгъпленията. Съвсем доскоро германското правосъдие отговаряше на този въпрос с "не", припомня Ройтерс.

В "Аушвиц" Оскар Грьонинг е събирал вещите на депортираните, които са пристигали с влакове и са били подложени на селекция. Огромна част от тях са били изпратени веднага на смърт в газовите камери.

Влак е докарал поредната партида унгарски евреи в "Аушвиц".
Повечето от тях ще отидат веднага в газовите камери.

По онова време Грьонинг е бил на 21 г. Той признава, че е бил възторжен почитател на нацистите, когато е бил изпратен да служи в "Аушвиц" през 1942 г. Подсъдимият е проверявал багажа, прибирал е и е броял банкнотите, след което ги е изпращал в централата на СС в Берлин. С тези пари частично е била финнасирана военната мощ на нацистка Германия.

Обвиненията срещу Ковчежника на "Аушвиц" са са периода между май и юли 1944 г. Тогава в лагера на смъртта са пристигнали 137 влака с общо около 425 000 евреи, депортирани от Унгария. Най-малко 300 000 от тях са били веднага унищожени в газовите камери.

Много германци искат въпросът с Холокоста да бъде приключен и нацията им да получи окончателно следвоенна демократичена идентичност, отбелязва Ройтерс. Мнозина смятат за лош вкус преследването на стари хора, много от които са тежко болни, за престъпления отпреди седем десетилетия.

Самият Оскар Грьонинг се придвижва с помощта на прохосдилка. Прес май съдът реши поради здравословното състояние заседанията, на които той присъства, да траят не повече от три часа.

Преди няколко години прокуратурата във Франкфурт реши да прекрати делото срещу Грьонинг и други германци, служили в концлагерите. Обвинителите се мотивираха, че няма причинна връзка между техните действия и убийствата, извършвани край тях.

Прокуратурата в Хановер обаче възрази, като се позова на случая "Иван Демянюк". Украинецът, емигрирлал някога в САЩ и депортиран в Германия, бе осъден през 2011 г. за съучастие в масови убийства. Това стана въпреки че нямаше доказателства лично той да е извършвал определено престъпление, докато е бил надзирател в концлагера "Собибор" в Полша. Демянюк почина в германски затвор през 2012 г.

Една ли и Ковчежника на "Аушвиц" ще доживее края на присъдата си. Тя има по-скоро символичен характер и има за цел да покаже, че въпреки многото изминали години не може да има прошка за масови убийства.