Упражнение по дискутиране на закон без познаването му. В това се превърнаха първите два часа от днешното заседание на Народното събрание. В най-краткия заседателен ден депутатите трябваше да гласуват на второ четене поправките към Закона за пряко участие на гражданите във властта и местното самоуправление. Въпреки предстоящия парламентарен контрол обаче, те се отклоняваха постоянно от темата и демонстрираха пълно непознаване на точно на текста, който обсъждаха 2 часа.

Парламентът вече бе одобрил предложенията на ГЕРБ да се провеждат референдуми заедно с други избори в същата година и да се провеждат и извън България. Днес трябваше да бъдат обсъдени предложенията на другите политически групи, които не минаха първо четене и бяха предложени в тази поправки.

На първо място са няколко различни варианта за намаляване на нужните подписи за предизвикване на референдум - от 500 000 на 400 000 или 300 000. Второто ключово предложение ще определи успехът на евентуалния референдум за изборни промени, предложен от държавния глава - дали и с колко да бъде намален прагът на изборната активност. В момента трябва да гласуват поне толкова граждани, колкото на предишните избори, за да бъде признат референдумът. Основното предложение, подкрепено от комисията по правни въпроси, е прагът да падне на 40% плюс един глас от последния парламентарен вот.

Ето как обаче депутатите не стигнаха до тези теми. 

Георги Кадиев обаче предложи да се добавят две теми, по които не може да се провежда референдум:

6. засягащи права на български граждани.

7. засягащи националната сигурност.

В следващите два часа тези две точки се превърнаха в основен фокус на спора. ГЕРБ и Реформаторите твърдяха, че точките са излишни и дори могат да блокират провеждането на какъвто и да е референдум, защото повечето въпроси влияят на човешките и гражданските права. 

"Знаем коя партия иска това, партията, която изпитва панически страх от референдума," заяви Мартин Димитров от РБ, визирайки ДПС

БСП и ДПС пък настояваха, че ако тези точки не се гласуват, това ще позволи утре да се задават въпроси, които нарушават човешките и граждански права у нас. 

Лидерът на БСП Михаил Миков каза, че това е "бламиране на представителната демокрация".

"Утре някой може да предложи премахване на смъртното наказание или да сложи под въпрос членството ни в ЕС," изтъкна той.

"Нека не четем закона както дяволът евангелието. Нека се концентрираме върху истинския смисъл на предложението," заяви Четин Казак от ДПС, който също настоя, че основните права по Конституция не могат да се променят с референдум и затова трябва да се гласува за тази точка.

Опозицията показа непознаване на закона, тъй като и двата проблема, които те коментираха, не съществуват и са блокирани от други точки и алинеи в същия член 9-ти.

Чл. 9, ал. (2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.
(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.

Тъй като смъртното наказание и членството в ЕС са въпроси, уредени по международен договор, те вече не могат да бъдат подлагани на промяна чрез референдум. Общите граждански права, каквато поправка поиска и ДПС, също са от забранените по точка 1 и 2 теми.

И БСП, и ДПС демонстрираха явно нежелание гласуването да продължи, и вместо това се концентрираха върху дебата. Всички парламентарни групи се отклоняваха от въпроса за закона и прехвърляха дискусията върху конкретното предложение за референдум от президента Плевнелиев.

В един момент Адемов пък подигравателно и с апломб взе думата и започна да поздравява поименно всички присъстващи с "уважаеми".

ДПС в крайна сметка поиска 30 минути почивка, получи 15, а 10 минути преди края на заседанието, за да блокира възможност да се гласува, поиска поименно преброяване. То, логично, се проточи отвъд крайния час на заседанието - 11:00, когато трябваше да е започнал вече парламентарният контрол. Въпреки правилника обаче председателката Цецка Цачева твърдо настоя да се проведе гласуване и на двете точки, предложени от Кадиев.

В крайна сметка второ четене мина само предложението да се премахне условието референдумите да се провеждат само на територията на България.