Конфликтът около насрочения за утре протест за Куршум джамия се задълбочава.

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов вече забрани протеста с мотива, че това е провокация срещу етническия мир. Митингът се свиква заради притесненията на мюсюлчанската общност, че археологическите разкопки, които се провеждат около храма, могат да го повредят. От Главното мюфтийство вече обявиха, че подкрепят националния мирен протест под мотото „Да спрем унищожаването на храмове в европейска България".

На 26 юни в общината в Карлово е получено уведомление на бланка на Районното мюфтийство в Пловдив, в което се съобщава, че „група граждани с мюсюлманско вероизповедание" смятат да проведат на 30-и юни протестен митинг в защита на Куршум джамия и "на други подобни мюсюлмански храмове в страната“, уточнява БНР.

Кметът Кабаиванов реагира чрез медиите. И заявява, че няма да позволи протеста. Кабаиванов обяснява, че е упражнил правата си, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите и е забранил проявата, защото счита, че ще се наруши общественият ред. Той подчерта, че "Куршум джамия не е действащ храм, а историческа сграда, паметник на културата, която е построена като мюсюлмански молитвен храм, но отдавна е загубила духовното си предназначение", твърди кметът.

 „Куршум джамия“ не е джамия, а историческа сграда, паметник на културата, която е построена като мюсюлмански молитвен храм, но отдавна е загубила това си предназначение. Това че в името и се съдържа думата „джамия“ не е аргумент – столичният мюсюлмански храм се казва „Баня башъ“, но това не означава, че е баня. Към настоящия момент „Куршум джамия“ е една от архитектурните забележителности на гр. Карлово, но няма култово предназначение. Град Карлово има богата история през вековете, османският период е част от тази история, но е една малка част, пише в мотивите на Кабаиванов за забрана на протестния митинг.

Преди 2 седмици екип от археолози, под ръководството на проф. Маргарита Ваклинова, са започнали разкопки около Куршум джамия. Целта е да се проучат културните пластове на терена, върху който е построена сградата, аргументира се Кабаиванов.

В отговор от Главното мюфтийство разпространиха официално становище. в което се подчертава, че „опитите на местната власт, в лицето на своите ръководни органи, да изфабрикуват нелегитимни артефакти, с които да аргументират своя антидемократичен и ислямофобски порив да превърнат джамията в музей, е недопустим акт на дискриминация, с който за пореден път грубо се провокира мюсюлманската общност в страната. "Мултиплицирането на подобни случаи в различни населени места дълбоко наранява мюсюлманите в страната“, се казва още в становището.

Оттам твърдят още, че "Спекулативната и популистична риторика на кмета г-н Емил Кабаиванов, че видите ли карловската „Куршум джамия” е обект чието предназачение се определя от местната власт, са крайно неоснователни при положение, че Мюсюлманско изповедание разполага с нотариален акт за джамията издаден от българската държава".

В становището се говори, че "перманентно поругаване на храмове и опитите тяхното предназначение да бъде подменено е ясен белег за антидемократичен и нерационален управленчески подход препокриващ се с порядките от феотдалния строй".

Освен „Куршум джамия” в Карлово са изброени „Караджа Паша” в Гоце Делчев, „Байраклъ Джамия” в Самоков, „Фатих Мехмед” джамия в Кюстендил, „Макбул Ибрахим Паша” в Разград, джамията в Ихтиман, „Хамза Бей” в Стара Загора. Отоншението към тях пораждало "недоволство у мюсюлманската общност, което се разпалва със всеки следващ случай на антидемократично, ислямофобско и антагонистично поведение срещу общността и нейните светини".