Дискретният чар на остров Тексел

ЯНА ВАСИЛЕВА

Плажове с километри, живописна природа, армия от мачти край брега, осеят с вятърни мелници, че дори и музей на морските находки - на Тексел има всичко или както казват: островът е побрал цяла Холандия.

С плажовете (към 30 километра) все пак трябва да се има едно наум, ако става дума за Северно море и ожесточената борба между слънцето и вятъра. Но оттам нататък и невероятната природа, и множеството забележителности, които могат да напълнят и няколкодневна програма, и кротко пасящите овце и агнета (осигуряващи висококачествени деликатеси за местните магазини и ресторанти) са на разположение без ограничения за всеки, достигнал до тази доста северна част от Холандия.

Без ферибот това е почти невъзможно, но пътуването трае кратко, а и решително не е разорително. А непосредствено с пристигането започва неподправената приказка, наречена Тексел (известен е и като Тесел, в зависимост от трактовката. По произношението спорят и самите холандци - бел. авт.). Емблемата му е фарът в най-северозападния край, но конкуренцията в това отношение е доста сериозна – без декорираните с пасящи овце диги релефът е трудно въобразим.

Релеф всъщност няма – най-голямото възвишение на Тексел достига 15 метра. Което прави острова изключително достъпен за разходки с велосипеди – може би най-разпространеното превозно средство, още повече, че става дума за двайсетина километра дължина и десетина – ширина. Иначе могат безпроблемно да се ползват и други видове транспорт, включително такситата, известни като тук-тук, характерни предимно за по-екзотичните дестинации.

Ниска земя, заобиколена от вода, изпъстрена с пасящи овчици – на пръв поглед е много далеч от екзотиката, но това съвсем не е така. Посетителите на острова могат да видят, ако решат, както моржове, така и специалния вид пясъчен люляк, виреещ из местните дюни. Могат да опитат местната бира, предлагана в цели седем разновидности. А могат и да се потопят в миналото на холандския рибарски бит – посещавайки музея с възстановени хижи, вятърните мелници, сбирката от съкровища, изхвърлени от морето, колекционирани всеотдайно от местни нещотърсачи.

Островът е получил статута на град преди цели 600 години и според някои изчисления е с най-голяма площ от холандските градове. Всъщност 13-те хиляди жители са (неравномерно) разпределени в седем селца, всяко от които се е старае да е уникално по своему. В едното е голямото пристанище, другото е един вид център, третото е един вид Китен, четвърто се гордее с паметник – на овца с нейните две деца. На Тексел може да се открие дори копие на статуите от Великденските острови, но все пак това не е най-типично холандското.

Всичко останало е точно такова и поразява и с най-дребния детайл – когато в двора те посреща пълно с цъфнали теменужки сабо, а пред вратата е оставано на вниманието на посетителите сладко от ягоди на самообслужване. Пускаш 2,50 евро в оставената на етажерката паничка и си тръгваш горд собственик на уникален местен продукт.

Местните продукти никак не са малко, макар на острова да няма промишленост и акцентът да е почти изцяло върху туризма. Разнообразни сирена, миризливи (но положително полезни) овчи сапуни, ликьори в кокетни керамични шишенца, агнешко, каквото не може да се намери другаде – покрай солената трева, която расте по дигите, любимо място за паша на емблематичните животни.

Само дупките от куршуми по стените на фара напомнят, че островът има и бурна история – именно там се е състояла може би последната битка от Втората световна война, т.нар. Грузинско въстание. Между 4 април и 20 май 1945 г., непосредствено преди капитулацията на Германия в Холандия, група грузински военнопленци, подчинени на Вермахта пехотинци, се разбунтували и се опитали да завземат властта на острова, но неуспешно. В сраженията загинали към 3000 души, от които 565 грузинци, а край на драмата сложили пристигналите канадски войски.

Но това е било преди – днес Тексел е истински деликатес за изнервения от всекидневието турист, тръгнал да търси малко по-различен свят. Пасторален, но и съвременен, романтичен, но и уреден според всички изисквания на човека от XXI век островът определено представлява оазис, в който като се потопиш, ти се иска и да повториш.