В България съществува само един човек, който е надзиравал превеждането на (пет) банки през процедура на несъстоятелност по текущия закон. Не сте чули за това? А чули ли сте, че освен за КТБ, гарантирани влогове са били изплащани още 5 пъти? Не?

Причината е проста – докато е бил директор на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, този човек си е свършил работата перфектно. Този човек се казва Бисер Манолов, днес е в редиците на Реформаторския блок и е потенциален кандидат за гуверньор на БНБ. Но за потрес на избирателите си някои политици от същия Реформаторски блок се чудят дали да не оттеглят кандидатурата му и да подкрепят предложение на друга партия.

Самоубийственият рефлекс на старите десни партии в България ми е втръснал до болка, а предполагам и не само на мен. Златните политически шансове, изпуснати заради игрички на дребно и комплекс „прецакай другарчето“, вече сигурно са трицифрено число. Днес, опасността РБ да направят пореден такъв грандиозен гаф, като по някаква причина си провалят шанса да се включат с безспорно кадърен човек в конкурса за гуверньор на БНБ, е повече от реална.

По време на предизборната кампания, Реформаторският блок гордо заявяваше, че притежава дълга скамейка от експерти за всяка възможна длъжност в държавното управление. Говоренето на политиците от коалицията беше насочено именно срещу предполагаемо късата скамейка от експерти на ГЕРБ. Самият Борисов на няколко пъти посочи, че комбинацията между електоралната сила на ГЕРБ и експертният потенциал на РБ вероятно ще сработи добре. Реформаторите не само обещаваха, но и убедиха много хора, че се явяват на избори с готови и подготвени кадри, чиито брой надвишава този на другите партии.

При процедура за избор на управител на БНБ партиите не могат да излъчат хора само с визия и мерак, и просто работили някъде около системата. Управителят на БНБ трябва да е човек, който познава отлично българската банкова система, участвал е поне на някакво равнище в нейното изграждане или реформиране и, разбира се, притежава необходимата независимост. Тоест, в тази процедура, партиите още по време на номинациите показват дали имат подготвени кадри на такова високо ниво, или са хванати „по бели гащи“ и трябва да се присламчат към чужда кандидатура.

ГЕРБ и Патриотичният фронт вече доказаха, че притежават достойни кандидати. Професор Вазов и Димитър Радев отговарят на експертните изисквания за потенциален гуверньор, макар да са с различен профил и съответно да имат своите различни предимства и недостатъци. Издигнатият на първо четене в РБ Бисер Манолов също притежава нужните качества и опит. Вероятно реформаторите могат да излъчат и други стойностни кандидатури, но вместо да утвърдят Манолов бързо и да го пуснат в надпреварата или да предложат негова сериозна алтернатива, те решиха... да си забъркат скандал дали да не го оттеглят и да подкрепят кандидата на ГЕРБ.

Ако това са случи, аз бих го нарекъл ритуално политическо самоубийство.

Причините? Неизвестни.

Резултатите? Предизвестени.

Г-да и г-жи реформатори, опомнете се навреме. Имате 24 часа.

----

Текстът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Владимир Каролев може да прочетете ТУК.