Този месец се очертава като решаващ по въпроса с т.нар. квоти за прием на бежанци в ЕС, каквито квоти Еврокомисията предложи като солидарно разпределение между страните членки на търсещите закрила. ЕК изготви схема за презаселване на 40 000 души, като на България се паднаха нови 800. Днес в Люксембург по темата се събират вътрешните министри, а в края на юни - и лидерите на ЕС. По всичко личи обаче, че схемата с квотите няма да бъде одобрена - всички декларират европейска солидарност, но не и на своя територия. 

Две седмици след обявяването на квотите излезе и официалната българска позиция. Страната ни настоява, след като в предложението на ЕК е записано, че "географското положение на Италия и Гърция, както и продължаващите конфликти в региона ги правят по-уязвими от други държави-членки", този факт да се отчете и за нас. Правителството настоява квотите за държавите на предна линия, трайно подложени на миграционен натиск и в близост до региони с незатихваща и разрастваща се криза, да бъдат по-малки в сравнение с квотите за държави от вътрешността на ЕС или неподложени на такъв натиск.

От тези във вътрешността обаче, половината изобщо не възнамеряват да проявят солидарност. Великобритания, Дания, Ирландия, Чехия, Полша, Словакия, Унгария и др. категорично се дистанцираха. Австрия пък спря да обработва документите на новопристигналите с мотива, че сега това ставало твърде бързо и правело страната приветлива за имигрантите.

В България не искаме да взимаме, а да даваме

Заради така създалата се ситуация, се очаква идеята за квотите да умре още преди да се е доразвила. Скептични за реализацията й са и българските евродепутати.

Миналата седмица те се събраха в Страсбург, в рамките на сесията на ЕП, за да излязат с обща национална позиция, макар и символично. С позиция не излязоха, но пък в частни разговори стана ясно, че все пак са на едно мнение - че България не само не трябва да приема повече хора, а даже да презасели част от вече приетите.

"България трябва да бъде третирана наравно с Гърция и Италия - като държава, подложена на неочакван наплив. Така ще се активизира клаузата за изключителна ситуация и тогава останалите ще трябва да вземат част от нашите бежанци", смята евродепутатът Светослав Малинов (Реформаторски блок/ЕНП).

Според него има държави, сред които и нашата, които трябва да бъдат изключени от квотното разпределение, а формулата за това разпределение трябва да е на база на вече приети бежанци. Той определи тази формула като "прецедент".

"Прецедентите са ключови за по-нататъчното развитие. Тук има колеги, които още не са осъзнали, че Европа има сухопътна граница с Турция. Трябва да бъдем твърди, не защото не искаме бежанци, а защото прецедентът ще определи следващата посока. България трябва да застане много здраво и да си извоюва особен статут - такъв, какъвто извоюваха Италия и Гърция", допълни Малинов.

Той разграничи въпроса с предлагания от него "прецедент" и факта, че реално много малко бежанци са останали на наша територия - повечето са успели да се прехвърлят в други страни от ЕС.

"При 5000 души е срамно България да се оплаква, но при 50 000?", посочи реформаторът и разказа: "Поляците предлагат за тях да важи извънредното положение, защото казали, че очакват поток от украински бежанци. В Дания нарушават правото на семейства да се събират на нейна територия".

Малинов прогнозира, че въпросът с квотите "ще се отложи". Така смята и колежката му социалистка Илияна Йотова.

"ЕК засега не дава назад, макар ние в Европарламента да имаме някои резерви. Тя предложи списък от мерки, доста смели, бих казала".

По думите й към момента акцентът бил Средиземно море, където почти всеки ден се залавят кораби със стотици хора, търсещи убежище, но призова "да не се забравя и външната на ЕС граница, да се вземе предвид и колко бежанци вече са приели държавите". Йотова призова още:

"Да не приемаме повече, а да разселваме. Една Португалия е приела 500 души и в същото време има вътрешни механизми да не приема повече".

Евродепутатката също се обяви за изготвяне на нова схема. Тя предложи групиране на държавите членки според натиска - например - в най-тежко положение да са Гърция и Италия, следват България и Малта и т.н.

"Има опасност всички тези мерки на ЕК да претърпят пълно фиаско още на етап министри", каза в заключение Йотова по повод започващата днес среща и призова правителството да излезе с още по-твърда позиция.

Най-краен, както обикновено, по темата бе консерваторът Ангел Джамбазки (ВМРО). 

Джамбазки също се обяви за това България да разсели част от вече настанените на нейна територия имигранти, но пък неговото решение на проблема е да затворим границата с Турция. По повод отказа на редица държави от ЕС да проявят солидарност Джамбазки разкритикува: че не може да черпиш само благините от членството си в съюза, а да се дистанцираш от неприятните неща.