Спрямо 4202 лица са искани СРС през 2014 г., като най-много процедури е инициирало МВР – 1824, следвано от ДАНС – 1324, прокуратурата (1046). Интересно е, че двете ни секретни служби – Военна информация към МО и Националната разузнавателна служба не са се поинтересували нито веднъж да подслушват или следят някого. Това става ясно от годишния доклад на Националното бюро за контрол на СРС (НБКСРС) до парламента. 

През 2014 г. Бюрото е направило над 200 проверки на съответните органи. Обект на този доклад не е например фактът колко дела са влезли в съда в резултат на 1324-имата подслушвани и следени от ДАНС.

От Бюрото, оглавявано от Бойко Рашков, отчитат, че като цяло броят на лицата, спрямо които се прилага мярката, намалява от 2011 г. насам. Тогава (в разгара на мандата на Цветан Цветанов като вътрешен министър, б.р.) подслушваните са били 8184.

През 2014 г. са били изготвени и 2000 искания за продължаване на срока на СРС. Най-често способът е бил прилаган с мотиви за разкриване на престъпления, свързани с наркотици (29, 3%) и организирани престъпни групи (20,9%). 

334 нарушения общо са допуснали заявителите за СРС. От тях 150 са констатирани още от съдиите, които съответно не са допуснали СРС-то. От НБКСРС констатират обаче, че в останалите 184 случая исканията очевидно противоречат на закона, но по тях са постановени разрешения. Което пък е опорочило процедурите.

Два пъти МВР са искали разрешения за изборни нарушения (през есента на 2014 г.), при положение, че това е право само на прокуратурата, а веднъж – за кражба, за която вече се е водело досъдебно производство и пак е трябвало прокурорът да го стори. И МВР, и ДАНС са правили и друг гаф – искали са от Софийския градски съд да подписва разрешителни за подслушване на организирани престъпни групи, за които компетентен е Специализираният наказателен съд.

В много случаи са искани СРС за подбудителство към дискриминация, насилие на етническа основа или избягване на данъци (които въобще не подлежат на доказване чрез СРС) или престъпления като бягство на затворник, за които средството е недопустимо по закон. Веднъж дори е искано такова за закононарушение по чл. 294 от НК – "престъпление против правосъдието", но по отношение на лице, което не е субект на този текст, т.е. - нито е съдия, прокурор, следовател, полицейски орган или разследващ полицай.

ДАНС е автор на 140 (от общо 142 за годината) искания, съдържащи комбинация от различни състави – 253, 255, 255а, 256 и 257 от НК (различни престъпления против финансовата система). Всички те са били одобрявани, но от Бюрото заключават, че такива разрешения позволяват безконтролно подслушване и следене, защото не конкретизират за кое деяние се отнасят. На всичкото отгоре от изредените членове само 253 (пране на пари) позволява прилагане на СРС, а чл. 257 е... отменен преди 8 г. ДАНС е получила „Да“ от съда на 15 свои искания по него.

Що се отнася до споменатото пране на пари, има случаи, в които лицата дори получили присъда на базата на СРС-то, въпреки че след полученото разрешение по „тежкия“ чл. 253 са били привлечени като обвиняеми по друг – по-лек. В крайна сметка осъдителната присъда се базирала на СРС-то, което е недопустимо да се използва по казуса, по който са съдени.