Той изглежда перфектният кандидат за всичко. И е, поне според безбройните „доброжелатели”, пишещи на църковни теми. Името Наум винаги излизаше на първия ред като едно наум и при 4-те последни избора на български владици. Никой не знае какъв е часовникът му, каква кола го вози, няма го на снимки със Сашка Васева...

В мафията и църквата най-много се цени едно и също качество, макар и по съвсем различни причини - да те няма, да си незабележим. Което и в двете организации съвсем не означава, че си невзрачен -"ниска топка". Като ти кажат името, всички да питат: „Кой?!” Или поне не всички, а „външните”, незапознатите, неоглашените... Всички отци на православието проповядват, че трябва да си като трева – нисък, незабележим. Нещо, с което не можеше да се похвали нито покойният дядо Кирил, нито хиперактивният Николай. За неуспелия за Варненска и Великопреславска епархия „дедо Борко” няма и да споменаваме. За новия Русенски владика дори няма статия в българската Уикипедия. Например за родения през 1978 г. Антоний има.

Митрополит Наум е духовно чадо на покойния Кирил Варненски, когото изведнъж всички страшно заобичаха, макар и с леко закъснение. Чак след като си отиде от този грешен свят.

В суетата на многобройните и многостранни грижи и задължения  никога не забравяй коя е главната мисия на всеки духовник – да привежда хората към Бога и ги приобщава към Неговото Тяло – Църквата Христова. Външната деятелност нека никога да не измества молитвата и богослуженията.

Това каза патриарх Неофит в неделния си поздрав към новия си събрат. И може би неслучайно. След като именно главният секретар на синода влиза „в неговите обувки” в най-дълго държаната без титуляр епархия. От която бе издигнат и самият глава на църквата ни. И към която – каквото и да говорят, не може да изпитва равнодушие и да му е все тая кой ще я оглави. Дядо Неофит  държа Русенска епархия 13 месеца без настоятел, водейки се, че може да се грижи и за нея.

Ето и една интересна подробност – на 17 ноември 2013 г. гръмна скандал в църквата, след като на първичните избори за Варненски и Великопреславски митрополит двойката от епископи Борис и Игнатий спечели със съответно 17 и 16 гласа от 30 възможни. Свещеници и църковен народ единодушно скочиха срещу купения – според тях, вот и изтъкнаха като аргумент единодушието на тези 17 (16) гласували. Натам знаем какво се случи – спестихме си още едно петно върху църквата.

На същия тип базови избори за Русенски владика миналата неделя епископите Наум и Тихон  събраха съответно 22 и 15 гласа от общо 24 избиратели! Което си е доста по-„ан блок” гласуване от Варна. Обаче никой не се оплака. Приемаме, че хората в църквата си имат едно наум кой е „стока” и кой не. Между другото, скандалният дядо Борис е бил съученик на митрополит Кирил и съвсем като Наум - бивш главен секретар на Св. Синод и някогашен председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски”.

Не че и на епископ Наум му се размина покрай варненските страсти. Когато описва кандидатите, един местен сайт го характеризира с неособено ласкавите думи „свръхстеснителност и притеснителност”. И въпреки това той беше сред най-желаните избори на миряните и духовенството, заедно, разбира се, с Йоан. Попадал е под пушечен обстрел, най-вече по пикантната гей тема, която неминуемо вдига рейтингите и тиражите. Но винаги от вестници и сайтове, които църковният народ не е да не чете, а просто не подозира, че съществуват. И по-добре.

В разгара на най-голямото напрежение във Варна събра смелост да даде обстойно интервю, в което не окепази никого и не засегна никого, включително и църквата. На 5 октомври 2013 г. именно Наум отиде до Варна, за да отслужи заупокойна литургия за 3 месеца на митрополит Кирил (настоятел на "района" тогава беше Амвросий). Още по-рано – на 6 ноември 2012 г., той съобщи пред Правителствена болница новината за кончината на патриарх Максим. Как да опишеш митрополит Наум ли? Човекът, който ще свърши работата...