Редки живописни работи на Кристо от времето, когато все още се е подписвал на български език, са наредени в новия български музей Квадрат 500. Родният Лувър, който ще бъде открит официално на 28 май, в понеделник бе представен пред медиите от човека, който го е редил – академик Светлин Русев. Той разведе журналистите по всички етажи и накрая отговори на въпроси, свързани с концепцията на музея и показа експозиционния си план.

Русев отговори на един от най-обсъжданите казуси в родното арт общество – защо не е представил концепцията си публично: „Аз не знам да има режисьор, който да съобщава решението за спектаклите или филмите си предварително. А и концепцията не е нещо, което да се афишира – главните неща в нея разбира се бяха съобщени публично. Но не виждам смисъл да се подлага на дискусия извън професионалната общност.“

Академикът разкри, че основата на концепцията е разбирането, че светът на изкуството е единен и цялостен. Идеята му е далеч от механичното сливане на двете галерии, а да остойности и българското класическо, и българското модерно и съвременно изкуство. Обединението им да даде възможност за нов прочит на родното изкуство. „В определен смисъл търсенето на сюжетна връзка и във времето, и в пластическите и идейни проблеми с европейските тенденции, връща на българското изкуство изгубеното и проиграно време за участие в процеси, в които има своя автентичен национален принос“, казва Русев.

Квадратът представя около 2 хиляди творби, избрани от двете обединени колекции на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство, в която има около 42 хиляди произведения. Показани са произведения, които са били част от първия български Народен музей.

Портрет на Мария-Лузиза от Иван Мърквичка.

Най-старата българска творба е „Портрет на Неофит Рилски“ от Захари Зограф, рисуван 1838 г. В музея е и неговият автопортрет, откупен от наследниците му през 1940 г. за 168 900 лв. В момента той е оценяван на 40 000 лв. и до момента остава най-високо платената живописна творба в колекцията на музея. А най-новото произведение в сбирката е съвсем отскоро – керамична скулптура на Божидар Бончев. Площта на музея в момента е 16 хил. кв. м. Изкуство има само в три крила на Квадрата, за четвъртото тепърва ще се кандидатства за финансиране. Когато бъде завършено – в него освен експозиционни зали ще има и библиотека.

Академикът разкри, че е композирал произведенията на различен принцип – смислов, стилистичен и сюжетен. Нареден е за четири месеца и 15 дни. Според случая е добавял творби – включително от личната си колекция – глава на Иван Георгиев, изваян от Павел Койчев, както и композиция на самия Павел Койчев – отново от сбирката на Русев. Добавяни са още творби от Софийска градска галерия, от Плевенската и Габровската.

Музеят в момента се простира в 28 зали на четири етажа. Около 1000 творби са на български автори, останалото изкуство е от Европа, Азия, Африка и Америка – по-голямата част от чуждите работи са закупени през 90-те години. Близо 60% от произведенията са били реставрирани, преди да влязат в постоянната експозиция.

В залите на Квадрата са наредени знакови творби на стари български майстори – „Ръченица“ на Иван Мърквичка, „Връщане от пазар“ и „Контрабандисти“ от Ярослав Вешин. Тук е най-внушителното платно, създавано от български художник до средата на 20 век – посмъртният портрет на княгиня Мария-Луиза, рисувана от Мърквичка по поръчка на княз Фердинанд през 1900 г. – платното е с размери 256х193 см. Портретът е показан на Световното изложение в Париж през 1900 г. и е награден със златен медал. На същото изложение е представена и статуята „Нимфа“ на Жеко Спиридонов – също в залите на музея – в Париж тя е била поставена в центъра на изкуствено езерце и от нея се е леела розова вода.

Творба на Андрей Николов.

В Квадрата са експонирани три изключителни творби на скулптора Андрей Николов – „Фрини“, „Портрет на Никола Петров“ и „Спящо дете“. Представен е пейзажът „Лъвов мост“ на Никола Петров – втори вариант на картината – първият е показан на Международната изложба в Рим през 1911 г. и е откупен от Музея на модерното изкуство в италианската столица. В залите на Квадрата са експонирани и други негови творби. Творбите на Васил Стоилов, Златю Бояджиев и Владимир Димитров-Майстора са наредени в отделни зали. Тук са шедьоври на Цанко Лавренов, Николай Райнов, Никола Маринов, Борис Денев, Бенчо Обрешков, Иван Ненов…

Във вторник и сряда Квадрат 500 ще бъде отворен безплатно за студенти и ученици от 10 до 18 ч. В четвъртък ще бъде отново без вход – този път за всички посетители, след 14 ч.

"Площад Славейков"