След като за пръв път България прати петима ученици на най-голямото предуниверситетско състезание за наука в света - Intel ISEF - логично нашите млади учени се завърнаха с много награди от международното събитие.

Петър Гайдаров от Пловдив, единственият математик в отбора, спечели две награди - второ място в категория "Математика" и втора награда на Американското математическо общество.

Неговият проект е върху паркиращите функции, които той накратко обясни така:

Представете си една дълга еднопосочна улица, на която има, да речем, 15 места за паркиране. В улицата влизат 15 коли, всяка си има номер, и всяка си намисля едно място, които също са номерирани. Те карат напред и паркират, когато стигнат до номера паркомясто, което са си избрали. Паркираща функция имаме, когато никой шофьор не избере мястото, което някой от други 14 си е намислил".

Григори Матеин от София спечели четвърта награда в категория "Физика и астрономия".

Той разработва методология за анализ и контрол на качеството и чистотата на течности на базата на спектърът на звука, издаван от тях при нагряване.

А Марин Шаламанов от София и Васил Василев от Карлово, които имаха единственият истински приложим проект - система за валутна търговия - също получиха четвърта награда, в категория "Системен софтуер".

Проектът им е интересен с това, че използва методите на еволюцията, за да намери оптимална стратегия за търгуване на валутната борса.

Най-голямата награда - Gordon E. Moore Award, в чест на основателя на Intel Гордън Муур, получи Реймънд Уанг от Канада, чийто проект е върху система за подаване на чист въздух в самолетните кабини. С наградата вървят и 75 000 долара. Две дами - канадката Никол Тицеа и американката Карън Джерат - пък спечелиха другата топ-награда на Intel - Young Scientist Award, заедно с 50 000 долара.

Състезанието Intel ISEF е програма на Обществото за наука и обществото, финансирано от едноименния световен производител на чипове, и се провежда от 1950 г. насам. Тази година нашите представители се изправиха срещу над 1700 ученици в гимназията от над 70 държави, региони и територии по света. Те бяха отбрани от близо 8 милиона деца, които всяка година се борят за възможността да се състезават в САЩ.

Освен състезанието, събитието включваше и паралелна конференция, в която участваха множество учени от цял свят. Най-голямо впечатление на българския отбор е направил доклада на нобеловия лауреат по химия Мартин Чалфи.

Той разкритикува остро няколко мита за науката - че тя се гради от "гении" с вродена "дарба", че научните постижения винаги са плод на изключително дълъг план и че се извършват самостоятелно. Обратно, за повечето постижения са отговорни хора с правилната мотивация или късмет, работи се в групи или мрежа и много често случайни или странични наблюдения, понякога експерименти, направени в свободното време се оказват най-перспективни. Тоест науката е много по-достъпна за всеки, но далеч не е толкова идеализирана и подредена, колкото я изкарват.

Чалфи силно критикуваше и учебниците, и научните програми, че идеализират науката, създавайки нереална представа дори у учениците за нея.