Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Никой не обича "... мани". Може да прекараш цял живот с алкохолик, не е нужно той да е зъл или заядлив, може да е най-забавният ти приятел в компанията - това не означава, че именно тази му страст ти допада. Напротив.

Повечето хора пък направо открито презират наркоманите. Останалите може да имат милостиво и самарянско или лицемерно отоншение, но вътрешно пак не ги одобряват. За пленниците на хазарта, порното, хапчетата, краденето на безмислени вещи, няма смисъл и да говорим.

Защо е така? Смятам, защото човекът по природа е "произведен" да е свободен. А това са робства пар екселанс. Природата ни инстинктивно ни отблъсква да не харесваме никакъв вид заробване. Точно както котката не харесва да плува в езеро. Можете лесно да й го причините, но не можете да я накарате да го харесва.

Ами ние? Ние сме кликомани... Мишкомани. Пристрастени към "цъкането".

И само не бързайте да ме вкарвате веднага в природонаучния музей при динозаврите... Не казвам да изковем от таблетите плугове и да тичаме да орем с магарето. Питам се: какво стои зад болезнената ни пристрастеност към цъкането с мишка? Игри, социалки, мнения по форуми, размяна на глупави картички... Каква е истинската ни мотивация в различните случаи.

Правиш си блог и трепериш колко човека ще те харесат и четат. Защо? Вероятността някой ден да се изхранваш от него, събирайки пълчища рекламодатели, е... Абе, по-добре редовно да пускаш тото. Значи излиза - от суета. Не ли?

Някой написал нещо някъде си и ти, като го подкараш "отдолу" - в коментарите... Ама едно хубавко - с все цялата рода по съребрена линия и тук-таме някой по права. И чакаш да видиш одобрение, или напротив. Защо? Каква пряка полза имаш от това? Или е колкото да не отидеш да изтупаш килима през това време - за което тая пущина, жена ти, непрекъснато ти досажда вече 4 години...

Изследване показва, че през 2013 г. над половината домакинства и отделни ползватели (53,7 на сто) в България притежават достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан растеж от 2,8 на сто спрямо 2012 г.

Данните са от проучване на Националния статистически институт (НСИ) през 2013 година. Анкетирани са 4161 домакинства и 9198 души на възраст 16-74 навършени години. (От сайта на Съюза на българските журналисти)

Извадете от 100-те процента супервъзрастната част от отчайващо застаряващото ни население, извадете и тия, които просто не говорят езика. Които не ги знаем колко са, защото е етнически некоректно. И ще видите, че тези 53,7 %, които цъкат, всъщност са много повече.

Интернет даде почти на всички нещо нечувано преди - трибуна. Особено на по-неуспелите. Когато цял живот някой ти е казвал - говорещи глави от телевизора, от казионните вестници едно време... Шепа хора са имали трибуна. А ти? Ей сега ще видят те - хубавичко ще ги подредя всичките. Защо? Защото съм роб - на суетата, на горчивката от нереализацията, на реваншизма към миналото, или де да знам... Ето ви още един мотив.

Тук въобще не се занимаваме с тези, които оценяват собственото си мнение толкова "високо", че за някакви сребърници го отдават под аренда на всеки, който плати - тролове, хейтъри и т.н. Това е мнение - проститутка, вервайте ми. За тях може да видите достатъчно брилянтния и ясен материал на колегата Светослав Метанов в списанието "Клуб Z".

За нас - любителите, идеше реч...

Повечето жени не харесват мъжете си, а е толкова просто: те са само два вида - такива, които подозират за съществуването на носната кърпа, и такива, които - не. Повечето мъже не харесват жените си, а е толкова просто: те са само два вида - такива, които говорят в резултат от процеса на мислене, и такива които говорят в паузите между този процес...

Струва ми се, че живеем в свят, в който все повече хора харесват все по-малко хора. Харесваме кучета, игуани, патриотични групи във фейсбук, сайтове за пазаруване с отстъпка - всичко, само не и хора. Кликоманията ни е псевдоспасение от тази повсеместна нехаресваница.

Няма да му отделя внимание, а ще си разменям с приятелките мъдрости за любовта и картички с изобразени вино, свещи, бряг и романтична вечеря. На която, разбира се, той никога няма да ме заведе... Няма да й отделя внимание, а ще си поствам едрогърди блондинки от скандинавски произход, които, разбира се, никога няма да срещна... 

80 % от времето предпочитаме „да разцъкваме”, отколкото да сме в реалността, поради същата причина, поради която няма много роми в метрото - нещо се плаща. Трябва да платим - с времето си, с вниманието си, с откъртен къс от егоизма си, ако щете...

Ама детето ми НАИСТИНА не желае да чуе нищо друго освен игричките. Ок. А ти колко пъти пробва да му предложиш част от нежността и топлотата си? Да му оферираш тези две неща, на които по принцип всяко човешко същество реагира безотказно. Да излезете заедно, примерно, и да извършите някоя лудория в парка. Която би му харесала. Е, може да не стане от първия път. Но ще стане. Същото е и с жена ти, с мъжа ти, с гаджето. Теоретизирам, разбира се - има и патологии...

Но да опитваш да прекроиш някого - да го поправяш и наставлавяш, да проповядваш без топлота и обич, е по-тъпо и от това да отвориш сергия за безалкохолка бира на Централна гара. И двете завършват с провал.

И тогава ни остава бягството към мишката. Този, който някога е създавал ЕИМ (Електронно-изчислителната машина), па бил той и българин, надали е мислел, че по такъв свиреп начин ще самоограбим времето на живота си чрез изобретението му. Пази Боже, да ви опявам, че трябва само да седите в Уикипедия или дори  в нашия сайт. При все, че последното си е в реда на нещата да ви попомоля леко...

Не, разбира се - човек изпитва нормалната нужда и да са забавлява, и да качи някой виц или любима песен във фейсбук, независимо дали на околните им е интересно да му я слушат.

Но да се върнем към началото... Когато сутрин се събудиш с единствената мисъл, просмукала цялото ти същество, как да намериш 20 кинта за една "помпа" във вените, всички разбират, че това е дисхармония. Че нещо не е наред. Най-много го разбираш самият ти. (А Уилям Бъроуз да си яде ушите, ако обича...). Между другото, до същото жалко дередже може да се стигне и от (или за) "невинната" и "непристрастяваща" трева. Дисхармония. Нещо не е така, както трябва...

Когато не общуваме, а се затваряме - всеки клик ни отдалечава на сантиметър от околните, това най-вероятно няма да ни убие физически. Но пак е нещо, което е "изкарало влака от релсите". Нещо противоположно на естеството. Като котка, плуваща насред езеро.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.