ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

БРЮКСЕЛ - Европейската комисия смята, че плановете на българското правителство да поддържа бюджетен дефицит под задължителната граница от 3 на сто от БВП не са реалистични предвид увеличените разходи заради фалита на КТБ. В специфичните проектопрепоръки към икономическите и бюджетните програми на държавите-членки Брюксел посочва, че на България ще е нужно допълнително фискално усилие. Иначе има опасност да не се вмести в  изискванията на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.

"Въз основа на оценката си на програмата за конвергенция (бюджетните планове на правителството - б.а.) и вземайки предвид пролетната прогноза на Комисията за 2015 година (за икономиките на държавите-членки - б.а.) Съветът е на мнение, че има опасност България да не спази условията на Пакта за стабилност и растеж", се казва в проекта за препоръки, който ще бъде на вниманието на министрите на финансите на ЕС за одобрение през юни.

Документът посочва, че България предвижда  да има бюджетен дефицит от 2,8 на сто от БВП тази година и да го свали до 1,3 на сто през 2018 година, докато за същия период съотношението на публичния дълг към БВП да достигне 31 на сто. Макроикономическият сценарий, на който се основават тези планове изглежда правдоподобен, но мерките за постигане на целите за дефицита след 2016 година не са достатъчно уточнени, смята Комисията. Тя посочва, че заради влошаване на структурния баланс за миналата година има  риск от отклонение от целта за дефицита през тази. 

"За 2016 година има риск от значително отклонение, тъй като нетните разходи надхвърля показателя с 0,9 на сто от БВП", пише в проектопрепоръките. "Оттук ще бъдат необходими по-нататъшни мерки за двете години".

Анализът повтаря констатации от последните четири години - че "събирането на данъците продължава да бъде основно предизвикателство в България", че здравеопазването има слаби резултати и неефективно използва ресурсите, опирайки се на "прекалено голям болничен сектор", че политиките за пазара на труда не са развити и социалното подпомагане и бюрата по труда действат изолирано, че образованието е с "ниско качество" и не съответства на пазарното търсене, че за пенсии страната ни харчи повече отколкото може да си позволи.

Отбелязано е, че липсва достатъчно координация между звената за борба с корупцията и липсват присъди по свързани с нея обвинения. Законовата рамка свързана с фалитите в България е "неефективна и увеличаваща несигурността". Фалитите отнемат повече време отколкото в сравними страни и степента на удволетворяване на кредиторите след тях е ниска. Недостатъчната развитост на електронното правителство не позволява да се увеличи прозрачността и да се намали бюрократичната тежест. В същото време процедурите за обществени поръчки са затруднени от често сменяща се правна рамка и слаб административен капацитет.

Проектът съдържа пет препоръки към страната ни, първата от които е "да се избегне структурно влошаване на публичните финанси през 2015 година и да се постигне фискална корекция от 0,5 на сто от БВП през 2016 година". Това означава намаляване на разходите и/или увеличаване на приходите в бюджета с 430 милиона лева според прогнозите за БВП на Министерството на финансите.

Втората препоръка включва пълен преглед на активите и стрес тест на всички банки "в тясно сътрудничество с европейските органи" както и преглед на портфейлите на пенсионния фонд и застрахователните дружества. 

Останалите три препоръки са свързани с пазара на труда и начина на определяне на минималната работна заплата, изпращане на необхванатите от образователната система деца и младежи, особено ромите, на училище и пълна реформа на правната рамка за фалитите, за да се подобри бизнес климатът в България.