НАШ КОРЕСПОНДЕНТ

ТАМПА, ФЛОРИДА – Една държава, дори много голяма и силна, не може да си избира географското положение, но има право да определи кои са й съюзниците. Великият прагматик, често сравняван с булдог, и запомнен с вечно забучена пура, Уинстън Чърчил закова една сентенция: „Няма вечни приятели, има вечни интереси“. Либералите го охулиха като циник, но Чърчил каза една истина, която остана като световно мото на успелите държави в света.

Тези дни се опитвам да открия на картата съюзниците на Съединените щати. Великобритания, Германия (може би, но кой подслушва най-близките си приятели?), и останалата част от Европа. Дали обаче всички на Стария континент изпитват безкористна любов към Америка или просто нямат право на избор?

Обичаният от канадците франкофони бивш премиер Пиер Трюдо навремето направи едно от най-сполучливите определения на свръхдържавата САЩ: „Не е лесно да спиш до слон, не знаеш кога може да се обърне в съня си и да те смачка“.

Съединените щати са най-могъщата държава в света, все още са най-голямата икономика, макар педя по педя да отстъпват на Китай. Но дори и най-големите винаги имат нужда и не могат да преживяват без приятели. Как стана така, че след най-верният си съюзник в Близкия изток - Израел, Щатите са на път да се простят и с най-богатия – Саудитска Арабия. Само преди няколко дни Белият дом обяви, че президентът Барак Обама ще има важни разговори с крал Салман. Изненадващо в неделя Саудитската пресагенция съобщи, че монархът решил да не пътува до САЩ и праща вътрешния си министър принц Мохамед бин Найеф. По този начин Рияд дисквалифицира декларираната от Вашингтон важност на конференцията в Кемп Дейвид, на която са поканени държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Бахрейн и Оман. Какво разсърди Рияд и накара саудитския монарх да застане в опозиция на Обама?

Вашингтон опростенчески обяви, че проблемът произтича от това, че нефтените шейхства са поискали от САЩ да подпише с тях отбранителен договор, подобен на този, който е скрепен с Япония. Споразумението ангажира Щатите да осигурят военна защита на страните, с които има подобен контракт. От кого се страхуват Саудитска Арабия и другите в Персийския залив? Естествено от Иран, който е не прага рано или късно да стане ядрена сила и регионален господар на положението в най-богатия на нефт район в света.

Саудитците явно имат и друга причина да са сърдити на Обама. Наскоро той се опита да ги поучава, че „населението им се отчуждава, младежите са безработни и че идеологията им е разрушителна и нихилистична“. Добре е да се дава акъл,... ако тези проблеми не съществуват в собствената ти държава. И когато само зад ъгъла в района джихадистите от Ислямска държава режат глави и заплашват да пренесат „свещената война“ отвъд океана. В същото време президентът на САЩ още се свени да нарече нещата с истинските им имена и да смени понятието „войнстващо насилие“ с  това, което е в действителност – ислямски тероризъм.

Обама се опитва да балансира на много тънко въже заради желанието на шейхствата да притежават последната дума на техниката в областта на оръжията.  Става дума за изтребителя пето поколение Ф-35, за който досега има благословия да бъде продаван единствено на Израел. Но тъй като в схемата участва  еврейската държава, съществува ли по-голям парадокс от това, че Йерусалим има много по-прагматична дипломация със страните от Персийския залив ( с изключение разбира се на архиврага Иран), отколкото със САЩ.

Мозъчните тръстове във Вашингтон почти без изключение останаха без мозък, когато трябва да се даде разумен съвет за външната политика, която при сегашната администрация напомня  игра на покер в компания на аматьори, които дори не разпознават картите.
През последните 6 години външната политика на САЩ напомня повече неконтролируемо и непредсказуемо движение на браунова частица, отколкото премерени ходове на най-голямата и най-могъща икономически държава.

За около 72 месеца Обама успя да доведе почти до разрив дългогодишните отношения на САЩ с най-верният им съюзник в Близкия изток – Израел, който е единствената държава в Северна Африка, в която има демократично управление. Според консенсуса на пресата в САЩ и Израел – Обама просто не крие, че не харесва Нетаняху - и толкова. Американският президент дори прекрачи праговете на цивилизовано благоприличие и даде пари на политическите противници на израелския лидер по време на парламентарните избори в еврейската държава.

После държавният глава на САЩ реши, че не му е симпатичен и руския президент Владимир Путин и не иска да има нищо общо с него.  Вярно е, че Путин смая света с агресивността си, след като безпардонно анексира Крим и продължи да дълбае Украйна с явното намерение да я разруши като независима държава.  Добре, но когато се прекъсне диалога между двете държави в света, които имат най-много ядрени ракети на глава от населението, се създава положение на непредсказуемост и много голяма вероятност от фатална атомна грешка.

В отношенията САЩ – Русия никога досега не е зейвал толкова голям вакуум и затова преди два месеца се стигна до безпрецедентна среща между ветерани от Пентагона, ЦРУ и руското военно министерство и Службата за външно разузнаване (СВР). Кримките просто се събраха, за да покажат на политическия елит в двете страни, че освен емоции и наранено лично достойнство, САЩ и Русия носят отговорност за ядрената сигурност в целия свят.

Историята показва, че в дипломацията много често по-голяма роля са играли явленията, които остават зад сцената и извън информационния чадър на пресата. Последваха и първите ходове на здравия разум. Москва обяви, че макар да има пазарлък с Иран за доставка на модерните зенитни ракети  Ес-300, сделката може да бъде финализирана едва след 2019 г. Очаква да се види дали администрацията на Обама ще продължи да преследва нереалистичната линия за ядрен пазарлък с Иран.  Играейки своите ходове на световната шахматна дъска Русия сега очаква да види дали президентът на САЩ ще продължи да следва личните си симпатии и антипатии и ще остави Иран спокойно да влезе през задната врата в ядрения клуб. Рияд вече направи ход с царицата и обяви, че ако Техеран се сдобие с атомна бомба, нефтеното кралство просто ще си купи ядрено оръжие от Пакистан. След това дори Господ (или Аллах) няма да е в състояние да предвиди развитието на събитията в безконтролната спирала на хаоса на безумието.

В крайна сметка реакцията на Саудитска Арабия едва ли ще остане незабелязана. И тъй като нещата в САЩ винаги с измерват в пари – холдингите на петролното кралство в Съединените щати се изчисляват на кръглата сума от около 800 милиарда долара. Разхвърляни тези пари се въртят в най-мощните корпорации в САЩ, които пък държат краищата на конците в кукления политически театър.