Случаят с парагвайската банка „Уено“, довел до тежка финансова криза и до свалянето на президента Сантяго Пеня, е подобен на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) в България през 2014 г.

Това заявиха за Клуб Z експерти, потърсени за коментар.

Но кризите с „Уено“ и КТБ са далеч от мащаба на банковата катастрофа у нас през 1996–1997 г. Нищо че и в двата случая става дума за голяма финансова институция, около която възникват въпроси за кредитирането на свързани с нейните собственици компании, политическите и бизнес връзки, контрола на регулаторните органи и използването на публични средства.

Българската криза точно преди три десетилетия обхвана значителна част от банковата система, доведе до срив на лева, хиперинфлация и тежка икономическа и политическа криза.

В Парагвай засега проблемът е концентриран около „Уено“, макар че последиците от нейното затваряне поставиха под въпрос доверието в банковия надзор и управлението на публичните средства.

Повече за приликите между случаите с „Уено“ и КТБ – виж по-надолу.

Какво се случи с банка „Уено“

На 3 ноември 2026 г. Централната банка на Парагвай обяви, че започва процедура по оздравяване и преструктуриране на банка „Уено“ (в оригинал името й се изписва изцяло с малки букви - ueno). Решението е взето единодушно от управителния съвет на Централната банка ден по-рано, след като проверка установява, че коефициентът на капиталова адекватност на „Уено“ е паднал под половината от законово изискуемия минимум.

Това е най-сериозната мярка на регулатора преди непосредствената ликвидация на финансовата институция. Целта е да бъдат защитени вложителите, да се запазят активите и депозитите да бъдат прехвърлени към други банки.

Последиците обаче са незабавни. Приложението на банката спира да показва наличностите по сметките, картите и преводите престават да функционират, а клоновете затварят. Почти 3 милиона клиенти се оказват без достъп до парите си. Това прави почти половината от населението на Парагвай, което по последни данни възлиза на 7,1 милиона души. Сред засегнатите са пенсионери, които получават държавните си плащания чрез „Уено“, както и работници, останали без достъп до заплатите си.

Опитите на клиентите да прехвърлят средствата си към други банки предизвикват необичайно натоварване на банковата система. Няколко други финансови институции също съобщават за прекъсвания в мобилните си приложения заради наплива от нови потребители.

Парагвайските власти обявяват, че гаранционният фонд ще възстановява депозитите до 75 минимални месечни заплати – около 36 000 долара на вложител. Според Централната банка това покритие е достатъчно за пълното възстановяване на средствата на около 97% от клиентите. На 5 ноември започва първият етап на плащанията.

Историята на банката

Историята на „Уено“ е показателна за това колко бързо една сравнително малка финансова компания може да се превърне в значим играч на банковия пазар, отбелязва Ройтерс.

Институцията е създадена още през 1976 г., но в продължение на десетилетия остава малка финансова организация. През 2023 г. тя получава пълен банков лиценз, сменя бранда си и започва изключително бърза експанзия като дигитална банка. Това е годината, в която Сантяго Пеня става президент на Парагвай.

Моделът на „Уено“ е насочен към клиентите, които традиционните банки трудно обслужват. Тя привлича потребители с цифрови услуги, лесен достъп до плащания и спестявания, както и с промоции и връщане на пари при покупки на хранителни стоки.

Разрастването е впечатляващо. Банката изгражда мрежа от над 70 клона, става спонсор на националния отбор по футбол (който на последното световно първенство победи Германия, макар и с дузпи) и поставя името си на основния стадион в страната. По данни на самата институция тя има около 3 милиона клиенти - приблизително 60% от пълнолетното население на Парагвай.

Зад банката стои финансовата група „Васкес“, която е неин мажоритарен собственик. Именно отношенията между „Васкес“, политическата власт и регулаторните органи се превръщат в централна част от скандала.

Кредити за собственика и съмнителни счетоводни операции

Според разкритията на парагвайските регулатори „Уено“ е отпускала значителни кредити на компании, свързани със собственика ѝ „Васкес“.

Става дума за приблизително 146 милиона долара. Проблемът не е само в размера на тези заеми, а и в условията, при които са отпускани. Проверяващите установяват, че кредитирането е надхвърляло допустимите законови ограничения, а обезпеченията не са били достатъчни, за да покрият задълженията при евентуално неизпълнение.

Освен това част от кредитите не са били достатъчно добре документирани. Проверяващите откриват и счетоводни нарушения. Например разходи са били записвани като активи, което е създавало невярна представа за действителното финансово състояние на банката.

След корекциите в отчетността се оказва, че капиталовият буфер на „Уено“ е под половината от минималното законово изискване. Това е основанието за намесата на Централната банка.

Особено чувствителен е въпросът за публичните средства. Според данните, цитирани от Асошиейтед прес и „Ал Джазира“, в „Уено“ са били депозирани около 800 милиона долара държавни средства. Сред тях има пари на държавния пенсионен и здравен фонд, както и средства на операторите на големите парагвайски водноелектрически централи.

Това поставя въпроса защо толкова голям обем публични средства е бил поверен на банка, за чиито практики на кредитиране вече е имало сигнали.

Политическите връзки водят до правителствена криза

Скандалът придобива още по-големи размери заради връзките на президента Сантяго Пеня с група „Васкес“.

Пеня е имал дялово участие в групата до март 2025 г. Той твърди, че го е продал, и отрича да е имал пряка инвестиция в самата банка. Опозицията обаче го обвинява в конфликт на интереси, използване на политическо влияние за насочване на държавни средства към финансовата институция и прикриване на проблемите ѝ.

Допълнителни въпроси поражда назначаването от президента на Карлос Карвайо за ръководител на Централната банка. Преди това Карвайо е бил начело на финансовата компания, предшественик на „Уено“. Той подава оставка на 3 ноември, след като регулаторът започва процедурата срещу банката.

На 5 ноември Сантяго Пеня обявява, че подава оставка, но парламентът не я приема. Долната камара гласува отстраняването му, а на 6 ноември Сенатът го освобождава от президентския пост. Вицепрезидентът Педро Аяна поема управлението на страната.

Вчера прокуратурата повдигна обвинения срещу сваления президент за злоупотреба с доверие и управление в лична полза. Съдът разпорежда той да бъде задържан във военна база, докато продължава разследването. Бившият ръководител на Централната банка Карвай също е сред разследваните.

Прокуратурата разследва не само действията на ръководството на банката, но и надзора върху нея, решенията за държавните депозити и поведението на представители на властта. Обвинения са повдигнати и срещу 27 банкови служители и свързани с тях лица, а шестима ръководители са задържани.

Сривът засяга и заетостта. Според парагвайското Министерство на труда около 7000 преки и непреки работни места в банката и свързаните с нея предприятия са под заплаха.

Приликите с фалита на КТБ през 2014 г.

Именно тук паралелът с България става най-интересен.

През юни 2014 г. КТБ бе поставена под специален надзор от БНБ, след като клиентите ѝ масово започнаха да теглят депозитите си. В рамките на няколко дни КТБ загуби около 20% от депозитната си база.

Последваха проблеми и в Първа инвестиционна банка (ПИБ), която загуби около 10% от депозитите си само за един ден заради разпространилите се опасения за състоянието на банковата система.

И в двата случая - българския и парагвайския - има няколко съществени сходства, отбелязаха събеседниците на Клуб Z:

• Кредитирането на свързани компании. При КТБ бяха установени сериозни проблеми със свързаното кредитиране и злоупотреби. В Парагвай регулаторите откриват заеми за дружества, свързани със собственика на „Уено“.

• Политически и бизнес връзки. Случаят с КТБ постави въпроси за отношенията между банката, държавните предприятия и политическата власт. В Парагвай скандалът е особено чувствителен заради предишното участие на президента Сантяго Пеня в компанията майка на банката.

• Доверието в банковия надзор. И в двете държави възникват въпроси дали регулаторните органи са упражнявали достатъчно ефективен контрол върху дейността на проблемната институция.

• Опасността от разпространение на паниката. В България проблемите на КТБ бързо засегнаха доверието и в други банки. В Парагвай намесата на Централната банка предизвика масово прехвърляне на средства към други институции и затруднения в техните дигитални услуги.

Има обаче една съществена разлика. В България кризата от 2014 г. засегна и друга голяма банка – ПИБ. Докато в Парагвай засега няма доказателства за подобно разпространение на проблемите извън „Уено“.

Парагвай е далече от кризата при Виденов

Парагвай обаче има огромен късмет – поне засега, че кризата там е далеч от мащабите на тази у нас по времето на Жан Виденов през 1996-1997 г.

Тогава в България не става дума за проблемите на една отделна банка, а за разпадане на доверието в значителна част от цялата финансова система.

През 1996 г. финансовите затруднения обхванаха множество български банки. Преглед на 10-те държавни банки показа, че 9 от тях имат отрицателен капитал, а над половината от кредитните им портфейли са необслужвани. В крайна сметка бяха затворени банки, представляващи около една трета от банковата система.

Икономическите последици у нас бяха катастрофални. Инфлацията достигна 311% на годишна база в края на 1996 г. През февруари 1997 г. месечната инфлация достигна 243%. Левът се срина, а валутните резерви на страната се стопиха. БВП се сви с около 9% през 1996 г. Правителството подаде оставка, последваха масови протести и предсрочни избори.

Изходът от кризата беше въвеждането на валутния борд през юли 1997 г. с подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ).

В Парагвай няма съпоставим срив на националната валута гуарани, хиперинфлация или масова неплатежоспособност на банките. От Централната банка са категорични, че случаят е изолиран и не отразява общото състояние на банковата система.

Сравнението с България през 1996–1997 г. е уместно единствено по отношение на опасността от загуба на доверие, слабостите в банковия надзор и политическите последствия.

Последиците за България бяха разгромяващата победа на Петър Стоянов на президентските избори през ноември 1996 г., предсрочните избори през 1997 г. И спечеленото от ОДС абсолютно мнозинство. А това доведе до ускоряване на пътя на страната ни към ЕС и НАТО.

По същността си кризата с „Уено“ е много по-близка до тази с КТБ през 2014 г.

За Парагвай последиците също вече излизат далеч извън финансовия сектор. Банковият срив доведе до отстраняването на президента и наказателно разследване срещу него. Големият въпрос остава дали държавата ще успее да възстанови доверието в институциите и да предотврати разрастването на кризата към останалата част от финансовата система.