Гърция връща на България тленните останки на цар Самуил.

Вълнуващата новина първо дойде от медиите в съседната ни държава. 

Очаква  се Атина да предаде останките на българската страна в рамките на тази седмица, съобщи гръцкото издание H NAYTEMPOPIKH.

Медията коментира, че последният етап от инициативата за връщане на останките започва през 2022 г., когато правителството на Кирил Петков търси по-тясно сътрудничество с Атина в областта на енергетиката, електрическите връзки, логистиката, пристанищата и инфраструктурата.

Това се случва на фона на енергийната криза и необходимостта от по-тясна координация между двете държави.

Малко по-късно в началото на правителственото заседание, което тази седмица се оказа изместено във вторник, премиерът Румен Радев започна с кратка реч и с обръщение от годините си на президент: "скъпи сънародници". След което обяви големият успех, който е постигнало тъкмо неговото правителство. Направи кратка историческа справка, че от много години България се опитва да си върне тленните останки на средновековния владетел - усилията датират още от 60-те години на 20. век, без обаче да споменава в по-ново време опитите на Кирил Петков.

"Постигнахме историческо споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил", обяви.

Радев съобщи, че ще отиде да донесе лично тленните останки на Самуил от Солун, а след това властта организира тържествено посрещане на площада. Владетелят ще бъде положен в църквата "Света София", заяви той.

„На 3 октомври, събота, в 12:30 ч. каня всички българи на площад „Батенберг“ пред Княжеския дворец в София да посрещнем заедно тленните останки и да се поклоним на великия български владетел“, обяви.

Събитието се случва в разгара на президентската кампания и на фона на обявени от правителството мерки, особено в частта със "свръхпечалбата", които са силно критикувани от икономисти и се посрещат от обществото със смесени чувства. Финансовият министър Гълъб Донев влезе в остър конфликт и отправи обвинения към гуверньора на БНБ Димитър Радев, който остро възрази срещу идеите на кабинета. Друго предложение на властта за домашната ракия още повече изостри настроенията. Така че връщането на тленните останки точно в този момент се оказва едно приятно разнообразие или операция по отвличане на вниманието от страна на кабинета.

Как започва историята с останките на цар Самуил

Историята започва много по-рано. През 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос извършва разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Там са открити четири богати погребения.

Муцопулос предполага, че едно от погребенията е на цар Самуил, а останалите са свързани с негови близки – сред тях цар Гаврил Радомир и Иван Владислав. Идентификацията се основава на археологическия контекст и антропологични характеристики, включително стара травма на лявата ръка на мъжа, приписван на Самуил. В научните среди обаче съществуват и резерви към категоричното отъждествяване на останките.

След откриването костите са пренесени в Солун, където се съхраняват в Музея на византийската култура. През 2014 г., по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил, останките за първи път са показани пред българска делегация, водена от президента Росен Плевнелиев.

Опити за връщането им в България

Въпросът за връщането на останките в България периодично е поставян пред гръцката страна през последното десетилетие. Още през 2014 г. българската държава заявява желание те да бъдат върнати и да намерят място за покой в България. Тогавашният президент Росен Плевнелиев говори за историческа отговорност останките да се върнат в родината.

През 2022 г. темата отново влиза в политическия дневен ред. Български и гръцки медии съобщават за интерес от страна на тогавашния премиер Кирил Петков към връщането на останките.

Самуил управлява България в края на X и началото на XI век и води продължителни войни с Византия. Умира през 1014 г., а четири години по-късно Първото българско царство пада под византийска власт.