През лятото на 94-та, в деня преди да бием Германия на световното, си отиде баща ми. (Дано отгоре да е видял головете на Стоичков и Лечков).

Митката, така му казваха приятелите.

Помня как, на всеки Димитровден, холът вкъщи се пукаше по шевовете - смях, македонски песни в съпровод на акордеон, печени фъстъци (с черупките), вино и ракия.

Яденето и пиенето - собствено производство, музикалните изпълнения - на живо.

Неотдавна майка ми намерила на тавана, свряна в някакъв ъгъл - бутилка от пепси, с капачка от… ок, също от пепси, пълна с безцветна, прозрачна течност.

На етикета - перфорирана датата на производство на пепсито: 29 III 1993.

Последната ракия, произведена от баща ми, инженер-енергетик Димитър Трайков.

Оттогава, няколко пъти се каня да седна с нея на масата, но като я погледна и мисълта ми все се отнася някъде в миналото и оставям за друг път.

Сега, не знам какви мемета е гледал днес цял ден министърът и какъв контролиращ орган бил или не бил, но ей Богу, хвана ли го да ми наднича на балкона и да ми бройка ракията с член 100 на ЗАДС в ръка, рискува - с извинение за израза - да му отиде гълъбарникът.

---

Бел. ред. - поста на икономиста, бивш министър и настоящ кмет Трайчо Трайков пускаме заради несъмнената му етнографска, образователна и възпитателна стойност. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.